Автор е на НФ сборниците „Нанокомпютър за вашето дете“ (дебютна книга, изд. „Отечество“, 1988) и „Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо“ (изд. „Аргус“, 2001), както и публицистичните „Салата от глухарчета. Босна между две войни“ (изд. IMIR, 1990) и „Балкански случки, войни и легенди“ (изд. „Сиела“, 2007). Книгите, разказите и есетата, които пише от 2011 година, могат да се видят в сайта му „Страници за кротко четене“ на velkomiloev.com.
Владимир Полеганов е писател на фантастични разкази и преводач. Поддържа блога Stars in My Pocket.
Геновева Детелинова публикува текстовете си в личния си сайт „Тъмната страна на луната“.
Георги Арнаудов Георгиев е критик и автор на научна фантастика.
Георги Малинов разказва:
Роден съм в Пазарджик, живея в град Мъдрост. :)
Мисля, че преди да кажа „мама“, прочетох „Ян Бибиян“. Малко по-късно ми попадна и „Кибериада“ и оттогава съм увреден непоправимо на тема фантастика и книги.
Професията ми – волен компютърджия.
Спазвам принципа на автомат Калашников: „Нито ден без ред“, т.е. графоман, ама мързелив.
Чета предимно книги в е-вариант и зъм злостен книжен пират. :(
Според някои наличието на книгите е едно от доказателствата за съществуването на Бог.
Не знам, ако цитирам Стругацки, аз съм емоционален материалист.
Георги Христов е работил като разследващ полицай, политически репортер, редактор във вестник, готвач. Автор на книгите „Черна фантастика“, „Неосъзнати сънища“ (поезия), „Още черна фантастика“, „Нощта на богомолката“ (антироман) и редактор на 24 книги на двадесет бургаски поети и писатели. Самостоятелна изложба графики в галерия „БИ“ – Бургас през 2002 г. под името „Сто и една графикатури“. Публикува в периодичния печат.
Григор Гачев е писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски езици и активен блогър.
Димитър Пеев (1919-1996) е роден в Пловдив. Завършва Немската гимназия в София, следва в СУ и през 1944 г. защитава докторат по наказателно право. През същата година е назначен за секретар на посолството ни в Москва – в съветската столица Пеев специализира криминалистика.
Бил е заместник главен редактор на списание „Космос“, после – главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, а през 1968-а основава вестник „Орбита“, на който е главен редактор до пенсионирането си през 1991 г.
Автор на криминални романи и пиеси, както и на две по-дълги творби във фантастиката: романа „Ракетата не отговаря“ (в съавторство, 1958) и повестта „Фотонният звездолет“ (1964), преведени на руски и немски. В актива му влизат също няколко научнопопулярни книги, множество журналистически статии, томът с прогностични есета „Силуети на ХХІ век“ (също в съавторство, 1986).
Разказът „Косъмът на Мохамед“ е отличен с международна награда от списание „Техника – молодежи“.
Димитър Риков е филолог-страдател, редактор-изпитател, любител-списувател, но основно читател.
С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън и др. Считана е за една от интересните „млади“ автори у нас, през 2004-та е носител на българската номинация за „Автор на годината“ за „Еврокон“, предшествана от две призови места в конкурсите за роман на ИК „Аргус“ (за хоръра „Светлият боец“ и за НФ романа „Номад: Войни на пустинята“), а последната ù издадена книга е фентъзито „Сърцето на скиталеца отвъд“ под псевдонима Елайджа Джауит. През годините е печелила множество награди в най-различни конкурси, първата от които (3-та награда в „Човекът, атомът и мирът“) взима на 13 г. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдауел успява да вземе участие и в цунамито на книгите-игри, вихрило се горе-долу до 1998 г. (с общо 26 книги-игри, ако се броят и разказите с продължение в сп. „Мегаигра“).