С тези произведения писателят се утвърждава като продължител на „най-плодотворната линия на българската фантастика – нейния хуманистичен патос“ (Агоп Мелконян), бива окачествяван като „един от най-ярките автори на хуманитарна („мека“) научна фантастика“ (Евгений Харитонов). Тези характеристики на стила му, а и популяризаторските му умения могат да бъдат открити и в други пет от неговите книги, посветени на детско-юношеската аудитория: публикуваните от издателство „Златното пате“ легенди и предания „Сътворението на света“ (1993), сборникът с вълшебни приказки „Пръстенът на магьосника“ и историческата „Пътят“ (№11 от поредицата Детска енциклопедия „История на България“, 1997), както и в „Старогръцки митове и легенди. Том І“ (2012) и „Том ІІ“ (2013) на издателство „Изток-Запад“. „Не обиждайте мафията!“ (изд. „Златното пате“, 1996) също е сборник, но с хумористични разкази, отличен с трета награда за белетристика в националния конкурс на в. „Век 21“.
С пет от разказите си Петър Кърджилов става носители на шест приза от наши и международни конкурси. За цялостното си творчество в областта на фантастиката, а и за своите „добро въображение и доброта на въображението“ пък бива удостоен през 1992 с авторитетната награда „Гравитон“, връчвана от покойния писател Любен Дилов и Дружеството на българските фантасти.
Автор е на около 5000 журналистически материала, повечето от които посветени на киното. През 1990-те издава списанията „ФЕП“ („Фантастика, евристика, прогностика“), „Фантастика“, „Фантастични истории“ и „Върколак“ (заедно с писателя Агоп Мелконян).
Радостина А. Ангелова е родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член е на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.
Саша Александрова разказва:
На 23 години съм, родена край Дунава и израснала на брега на Черно море. Писането ми започна на около осемгодишна възраст, с разказчета за роботи, а фантастиката винаги е била „моят“ жанр. Пиша вече от десетина години и все още съм световно неизвестна. Това продължава да е основна част от чара на писането за мен – въпросът ще стигнеш ли изобщо някога до някого извън приятелския си кръг. А в главата ми си съжителстват толкова много истории и герои, че обикновено от тях не остава място за тривиални неща като имена на улици и кой какво ми е казал вчера.
Най-характерно за мен може би е, че съм страстна меломанка. Не излизам без музика, не сядам да пиша без музика. И вярвам, че животът, лишен от добър саундтрак, е просто поредица картини, пуснати на бърз ход.
Светослав Николов е роден на 10.08.1952 г. в София. През 1969 г. печели наградата „Златното перо“ на сп. „Космос“ за фантастичен разказ. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи като журналист и редактор. В началото на 90-те участва в първите частни издателства, специализирани във фантастиката у нас – „Ролис“ и „Орфия“. Един от основателите на издателство „Аргус“, с което печели наградата „Гравитон“ през 1996 г. Негови разкази и новели са публикувани в периодичния печат и в сборници, превеждани са на руски и английски език. Автор е на две книги: „Планетата на призраците“ (2002) и „Сексът и светът“ (2012).