Асансьорната клапа издаде специфичния си всмукващ звук и след миг от нея излезе човек в униформа. Разрови с палката си боклуците, остана видимо разочарован и хвърли поглед наоколо. В ръката му се появи фенер и мощен лъч разпръсна сенките от стената. Подножието на кулата изведнъж оживя. Десетки лица надникнаха от тъмното и се втренчиха в него. Някои от тях стискаха очи, когато фенерът ги осветяваше пряко. В погледите нямаше заплаха. Нямаше и молба. Празни, бездушни погледи, провокирани от някакво мимолетно любопитство.
– Доста работа ни чака тая нощ, момчета – съобщи човекът в униформата в радиостанцията, окачена на рамото му.
Той не харесваше работата си. Но друга длъжност човек с неговия CV коефициент не можеше да заеме.
Етюд 2:
Бен дори не разбра кога момичето бе влязло. Стоеше до прозореца и гледаше като омагьосан през него. Нито мляскането на асансьорната клапа, нито присъствието на друг човек го извадиха от унеса.
Тя се освободи от дрехите си с едно небрежно движение и застана до него. Едро съблазнително тяло. Изобилие от плът. Спускащи се като водопади руси коси. Тънки лентички, опасващи ханша и гърдите, подчертаващи примамливите форми.
„Голотата сама по себе си не е примамлива. Съзнанието прекалено бързо се адаптира към нейната естественост. Затова частичното ù маскиране е много важно. То е изкуството, което с намеци и частични демонстрации кара въображението да препуска напред. И да държи пениса ти изправен…
Много е добра. Владее съвършено това изкуство. А искам ли я?“
Най-напред го докоснаха гърдите ù. После ръката ù плахо легна на рамото му. Няколко добре изчислени секунди, докато хормоните кипнат в кръвта му. След това цялото ù тяло се разля по неговото. Той не издържа възбудата и се обърна към нея. Ръцете му грубо сграбчиха топчестите ù гърди и я притисна към себе си…
„Не я искам! Не! Тя е просто изчисление. Подходяща за моя профил. Идеално изчислена!“
Бенедикт знаеше, че не може нито да се бори, нито да устои. Вече бе твърде късно.
Тя го оттласна леко назад, за да падне върху леглото по гръб. Без да губи и секунда, го възседна…
– Въздух! – изкрещя Бенедикт. – Имам нужда от малко въздух!
Момичето видимо се смути. Пресегна се съм терминала, без да става от него.
– Не! Прозорецът…
Той я свали грубо от себе си и отиде до прозореца. За миг се замисли защо го прави. После завъртя бравата и отвори прозореца широко. Момичето зад него се свлече на пода в несвяст.
Етюд 3:
Тялото ù се обви около неговото. Притисна го с малките си ръце и го обгърна с крака. Острите ù гърди се разляха по корема му, пронизаха кожата му и продължиха навътре като горещи вълни.
„Всичко е докосване! Изящни форми, съблазнителни извивки, запечатани в подсъзнанието ни символи… Нонсенс! Всичко това е било преди, може би също е един атавизъм от миналото, когато се е налагало самката да съблазни и възбуди мъжкаря. Вече имаме интернет и подробни секс профили за това. Истинската наслада е в докосванията. Възглавничките на дланите и върховете на пръстите. Косата ù, която се заплита по лицето ти. Нежната кожа, мокра от пот. Още по-мокрите устни, леките захапвания с върха на зъбите. Бедрата, които се увиват около таза ти. Меките срамни устни, които жадно се отъркват в корема ти, а после парещият сърбеж от хлъзгавото докосване по върха на пениса. Докосвания…“
Тялото му се изви като дъга и застина, забавяйки с миг неизбежната наслада. После със стон се стовари върху леглото и цялото му тяло изригна нагоре. Почувства топлата течност по корема си, опита се да я задържи още веднъж, но вместо това тя бликна още по-силно. Тялото му се разтресе от гърчове, тежкото отсечено дишане се превърна в стонове. В отговор дочу нейния протяжен вик. Не много силен и продължителен, но искрен и откровен, скрил в себе си цяла вселена от нюанси. Едновременно с това усети ноктите ù плавно да оставят осем кървави следи по гърдите му. Дори това му донесе наслада.