Меките пръсти на психотерапевта нагласиха датчиците по слепоочията му. Последваха две минути за анализ и събиране на данни. Цифрите на екрана изглежда бяха доста куриозни, защото доктор Уилкинс повдигна рязко вежди и дори понечи да подсвирне.
– Имал си бурна нощ, както изглежда… Отпусни се. И престани да се притесняваш за мозъчните стимуланти, те се блокират още щом влезеш в този кабинет. Точно така! Мисли си за нещо хубаво. Все още ли няма ясни образи? Не успя ли да я видиш?
– Кого?
Бенедикт се почувства объркан. Мозъчните стимуланти действаха, той ги усещаше като ясно доловимо напрежение някъде зад челото. А последният въпрос го смути и изненада още повече.
– Мисля, че е време – произнесе с равен глас и без никаква усмивка доктор Уилкинс – да те уведомя, че този… така наречен твой сън всъщност е съвсем реално преживяване.
От изненада Бенедикт се надигна на лакът и се втренчи в доктора.
– Лежи спокойно и се отпусни. Още няколко теста… Ще поговорим за всичко. Не бива да се притесняваш, това е съвсем нормално… Сега ще взема кръвна проба, леко боцване…
Бенедикт не знаеше кое е съвсем нормално. Тревогата в него започна да пулсира като болка.
– Да, така и предполагах – промърмори доктор Уилкинс – тялото ти гъмжи от чужди феромони. Имат лек халюциногенен ефект. И не само… Влезте, инспекторе, няма смисъл да стоите там!
В стаята влезе възрастен слаб мъж, настани се достолепно на стола до бюрото на доктор Уилкинс и погледна Бенедикт под вежди.
– Искате да кажете…
– Ти си програмист, Бен. Мисли логично! Момичето, което поръча снощи, беше заспало на пода, в поза, която едва ли може да се нарече удобна. Същите феромони, които има в кръвта ти, причиняват моментално заспиване и загуба на временната памет у женски индивиди. Много, много добра технология!
„Имал съм мокри сънища! Не, това е глупаво предположение. Не обяснява нищо. Не обяснява присъствието на криминален инспектор, не обяснява нещата, които говори тоя глупав доктор, не обяснява защо съм толкова изтощен. Халюцинации! Украсена действителност! Случва се едно, изживяваш друго. Но какъв е оригиналът?
Знаел е през цялото време. Не е провеждал никакви терапии, не е инсталирал шумови филтри в главата ми. Отсявал е украсата, за да стигне до оригинала. До истинските събития. И гадния инспектор е гледал през цялото време, на практика докторчето му е съдействало в разследването. Разследване на какво? Жена, която идва при служители на корпорацията посред нощ, прави първокачествен секс и изчезва през прозореца. С ластично въже или някакво друго приспособление, което не съм забелязал. Цел?
Първата очевидна цел е саботаж. Тя е агент на конкурентна компания. Ловък диверсант. Затова докторчето каза – „много добра технология“. Нонсенс! Конкуренция, саботаж, диверсия – всичко това са атавизми. В днешно време няма конкуренция. Всяка брънка от това общество е намерила своето място в един преди всичко уравновесен свят. Не хармоничен, не съвършен, но балансиран! Не можеш да саботираш себе си. Ударът по една компания повлича всички надолу. Значи не е агент на чужда компания. Тя е ренегат. Едва ли е сама, не може сам човек да изработи „много добра технология“. Може в най-добрия случай да я открадне. Общество от ренегати. Цел?
Първата очевидна цел е удар по системата като цяло. Всеки ренегат е ренегат само от гледна точка на системата. Революционери. Бунтари. Реформатори. Значи и този инспектор е много по-опасен, отколкото си дава вид. Системата не може да търпи организиран саботаж срещу себе си. Длъжна е да отвръща на ударите жестоко и брутално. Показно жестоко и шокиращо брутално! С цел – да демотивира желаещите промяна.
Както добре е известно – първата очевидна цел е измамна…“
– Чудесен пулс, браво. Вече си спокоен и можем да поговорим. Искаш ли да я видиш? Направихме няколко добри кадъра, въпреки липсата на светлина…
„Имат дори нейна снимка! Не са я заловили, пуснали са я да си върви по живо, по здраво. Защо?“
– Защо не сте я заловили? – попита на глас Бенедикт.
Доктор Уилкинс се забави с отговора.
– Виждаш ли, Бен – включи се внезапно инспекторът с дрезгав глас. – Ние знаем за тях отдавна. Те са извън системата, да, опасни нарушители и прочие. Но нещата всъщност са много по-сложни. На първо място, те не вредят съществено на системата. Както и другите ренегати, те паразитират върху нея. Крадат ресурси. Храна, най-вече… На второ място… Те са един вид тайно общество. Не са смутители на реда. Съществуването им не е непосредствена заплаха. Можем да ги изловим и изолираме във всеки един момент. Но не го правим, защото…