За спасяването на света

В началото бе метрото (45 г.)

Музиката (45 г.)

Крепостта на безсмъртните (44 г.)

Лъжата (44 г.)

Косъмът на Мохамед (43 г.)

Напред, човечество! (42 г.)

Госпожица Вещицата (40 г.)

Бунището (40 г.)

Да поговориш с Жабко (40 г.)

Революция (40 г.)

Сам срещу своя страх (40 г.)

Алена капка кръв (39 г.)

Прошка за грешните (39 г.)

Вергилий и водата (38 г.)

Основание за смърт (37 г.)

Париж, Париж, Кайро (37 г.)

Денят, в който вярата се завърна (37 г.)

Фабрика за кукли (37 г.)

Бяло – черно (37 г.)

Господаря на вълците (35 г.)

Навье (35 г.)

Неонови криле (35 г.)

Сиянието на реката (34 г.)

Бедни мой Бернардие (34 г.)

И попита войникът: – Кой ме повика? (33 г.)

По пътя незнаен (33 г.)

Свободен избирател (33 г.)

Предсмъртната или първата болка (31 г.)

Братята от Левса (30 г.)

Разговор с никого (29 г.)

Не се обръщай назад (29 г.)

Да обичаш Сам Сама (28 г.)

Елфическа песен (27 г.)

Приказка за Юнаци и злодеи (25 г.)

Неизречени думи, неназовани зверове (25 г.)

Начинаещ магьосник (25 г.)

Каква ще е тя? (24 г.)

Опит (23 г.)

Призраци и други щуротии (22 г.)

Драконът и портокаловият сок (18 г.)

Илюстрация: Атанас П. Славов

Класическа научна фантастика Атанас П. Славов

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастика прави това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ù изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

Но какво представлява всъщност тази огромна област от културата, наричана с обобщаващото име „научна фантастика“? Това е всяко произведение на изкуството, което изпълнява художествените си задачи посредством въвеждане на Фантастичното (откритие, артефакт, процес, стихия, алтернативно развитие на реалността). И това Фантастично е измислено със спазване на законите и опита на съвременната за автора научна картина на света. Ако то е построено по законите на приказката, мистичните концепции за света, сюрреални фантазни модели или нещо друго, произведението се определя като фентъзи.

Например един от първите прочути НФ романи Ralph 124C 41+ е изграден върху отхвърлената от днешната наука представа за „ефира“, което не пречи неговият автор Хюго Гернсбек да даде име на най-голямата награда за научна фантастика и фентъзи – „Хюго“.

Фантастичното в НФ е като лакмусова хартия, която, пусната в безцветната течност на реалното битие, се обагря дъгоцветно и разкрива скритите му същности.

За желаещите да се запознаят с ярки литературни прояви на това направление, препоръчвам: „Да откриеш себе си“ на Владимир Савченко, „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли, „Силата на силните“ на Дмитрий Биленкин, романния цикъл „Фондация“ от Айзък Азимов, „Всичко живо е трева“ и „Отново и отново“ на Клифърд Саймък, „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Понякога из кръга на творците на НФ излизат такива поетични писатели като Генадий Гор и Михаил Анчаров.

По волята на автора Фантастичното може да бъде внедрено в различни подсистеми на реалността и да ги промени до неузнаваемост. Когато Фантастичното е изобретение, то „поразява“ подсистемата на техносферата и ни предлага различното ù битие. Прекрасен пример за това е романът „10^–9“ на Николай Теллалов. Там фантастичната техносфера предизвиква и появата на принципно ново състояние на света и човечеството. Когато техносферата „порази“ екосферата, се ражда екологичната фантастика, която обикновено е антиутопична, но се случва и да предлага изненадващи идеи за опазване и развитие на природата.