– Защо се събудих?
Директният подход е незаменим. Щом не съм унищожен, значи все още съм им необходим. Нещо дребно, което може да бъде изтръгнато от мен с помощта на разговори. В противен случай мястото щеше да е друго и разпитващият щеше да е друг.
– Защото никой не се кани да те заличава.
Заличава! Имат си хубава думичка, изразяваща необходимо действие. Значи тази опция си е съвсем реална, не е просто насадена фобия.
– Тогава ме развържете!
– И това не мога да направя. Прекалено си опасен, Бенедикт.
– Ако бях опасен за системата, щяхте вече да ме заличите?
– Ти си опасен преди всичко за себе си, Бенедикт. Още не го осъзнаваш, но ти представляваш голяма ценност за нас. И голяма заплаха за системата, заплашвайки себе си. Тоест, ти заплашваш системата индиректно. Ние не можем…
– Нонсенс! – изкрещях ядосан – Аз не съм незаменим за системата! Вие ме държите, защото имам връзка с представител на ренегатите на системата!
Доктор Уилкинс се усмихна снизходително, показвайки ми колко съм далеч от истината.
Бисквитката… Бисквитката с мозъчните стимуланти. Страхът от системата! Те ще ме заличат, когато научат каквото ги интересува!
Защо ми пробутва това, че съм ценност? Какво иска от мен? Не съм чак толкова уникален програмист. Една система не може да си позволи незаменими части. Значи все пак съм ценен за тях, защото имам връзка с ангел. Очевидно е. Но неговото подсмихване беше рефлексивно и неподправено. Какво пропускам? Не съм ценен като връзка… Ценен съм като… Примамка!
Да! Системата толерира своите паразити, защото по някакъв начин са ценни за нея. Не само с „прекалено добрата си технология“. Има нещо повече в това. Ангели! Пазители? Пазители на вегите. Ангелите пазят системата от пълно и окончателно психическо вегетиране?
Нонсенс… Ангелите са твърде малко, за да променят каквото и да е. Да не говорим, че от тях остават само едни мокри сънища и малка армия клиенти за психотерапевтите. Защо? Какво имат ангелите, което вегите не мога да вземат със сила? Някакъв процес, който едните извършват, а другите се опитват да контролират? Да насочват?
Полъх на истинност. Трябва ми още информация.
– Какво искате от мен?
– От теб?
Учудването в гласа му е искрено. Те не искат нещо от мен. Аз стоя тук, вързан като пашкул, и с това си свойство съм ценен за системата. Не трябва да правя каквото и да, трябва само да стоя тук и това е ценност? Господи, аз съм примамка! Примамка за ангел! Не, и това не е. Ако поискат, ще пратят хеликоптер горе и с упойващи муниции могат да си наловят колкото искат ангелчета. Или не е толкова просто. Защо точно аз съм примамка? Те няма да дойдат за мен! Онази приятелка на Габриел, тя определено не искаше да ме спасява. Направи го заради бившето си гадже. Значи няма да дойде нито тя, нито армия от хвъркати воини. Мога да бъда примамка единствено за Габриел, която няма да дойде, защото не може да лети. А не може да лети, защото…
Зави ми се свят от тази мисъл. Толкова е просто! И естествено. Аз съм примамка не просто за ангел, а за ангел с дете в корема. Те искат детето! Искат дете на ангел! Вероятно никога не са имали шанс да докопат такова. Вероятно ангелите имат някакъв защитен механизъм срещу нежелано забременяване. Защо не поставиха капан в стаята ми? Не са очаквали да се случи толкова скоро? Самата Габриел каза, че случайно ме е видяла… Неважни подробности! Важното е, че те искат дете на ангел. Имат примамка, имат подходящ терен, имат всичко!
И последен щрих: аз съм опасен за себе си, защото мога да осъзная всичко това и да го спра. Мога сам да унищожа себе си и така няма да бъда примамка за никого. Мога да спра дишането си. Но така не е сигурно, тя вероятно вече е видяла, че стоя тук, омотан. Ако главата ми клюмне, може просто да съм заспал. Трябва да предизвикам адреналинов шок и да се отвържа, после да скоча през прозореца, така че тя да ме види. И може би така ще я спася, както и детето.