Не може да издържи така вечно! Трябва да направя нещо, да ù помогна. Ръцете ми все още са приковани, адреналиновият шок е отминал, а втори такъв ще ме убие и няма да постигна нищо. Ако просто умра, тя няма да се откаже. Ще се бие докрай, докато я заловят…
– Изтикай ме до ръба! Бързо!
За моя най-голяма изненада не се налага да я увещавам. Тя хваща стола с една ръка и с всички сили тръгва назад. Сините униформи се окопитват и се опитват да я стигнат, но е твърде късно. Празното пространство ни поглъща и всичко свършва.
Нищо не свършва, оказва се…
Падаме. Тя се е вкопчила с крака за мен и се опитва да спре падането. Безполезно е. Носим се неудържимо надолу. Вече седем секунди.
– Остави ме! Остави ме, спаси се! – крясъците ми се губят от свистенето на вятъра. Дори аз не чувам собствените си думи. – Ще загинем и двамата! Спаси себе си и детето!
Имам право само на един опит. Адреналинов шок, освобождавам се и я отблъсквам от себе си, преди сърцето ми да е спряло напълно. Няма да ме догони в падането и ще се спаси. Имам право само на един опит. Само един…
В последния момент ми хрумва едно подобрение на плана. Пот! Изобилие от мазна пот! Това ще ми помогне да се освободя с по-малко адреналин и да я отблъсна по-сигурно.
Дванайсет секунди. Скоростта на падане вече е постоянна. Хайде!
Измъквам ръцете си бързо и лесно. Разтварям обгърналите ме крака и решително се отделям от нея. Очите ù се разширяват от ужас, бори се с крака да ме задържи, но аз съм по-силен от нея. Устата ù е отворена, крещи нещо, но не мога да я чуя.
Остави ме, любов моя! Спаси себе си… Може би умее да чете по устните, затова шептя в лицето ù това отново и отново. Но тя не иска и не може да ме изостави. Краката ù намират опора под мишниците ми и ме стисват отчаяно.
Деветнайсет секунди…
Остави ме! Върни се при своите и отгледай детето ни. Аз някак си ще се оправя. Щастлив бях с теб, остави ме! Не погубвай и двама ни, няма да си го простя, никога. Чуваш ли? Няма!
Двадесет и три секунди.
Хващам решително глезените ù. Задържам краката ù разтворени. Тя се бори, но аз търпеливо изчаквам да се измори. Протягам се максимално напред и се готвя да я пусна. Още малко! Всеки сантиметър е важен! Тя не трябва да ме сграбчва с крака отново. Всеки сантиметър е важен. Още! Ръцете ми са дълги. Прекалено дълги… Нещо не е наред…
Тя вече не крещи. Лицето ù е на два метра от мен, но виждам всяка трапчинка по него. Гледа ме с ужас и изненада.
Двадесет и седем секунди.
Тя излиза от унеса и прави нещо, което ме изненадва. Свива крака и рязко ме удря в гърдите. Не е точно ритник, по-скоро – оттласване. Отскача от мен и разперва крилете си встрани, забавяйки рязко полета си. Примирение? Едва ли…
Още една бисквитка-стимулант. Последна. Колкото да си отговоря на един-единствен последен въпрос. Защо тя се примири изведнъж? Какво видя в мен?
Нонсенс! Единственият и последен въпрос е как така ръцете ми станаха цели два метра дълги? Никой няма такива ръце. Свивам ги пред лицето си и ги поглеждам. Най-обикновени ръце. С една мъничка странна подробност, разбира се. От тях стърчат като саби две тънки сини остриета. Приличат на два лъча синя светлина или на два воала, които се носят по вятъра, право нагоре…
Е, глупако, имаш още три секунди да размишляваш върху въпросите на системата и какво представляваш самият ти. След това, ако не разпериш криле и не полетиш, си загубен… Напълно загубена вегетираща вага…
Епилог:
Градът от тази височина прилича на калейдоскоп. Затваряш очи, тръсваш глава и поглеждаш пак. Нова пъстра картина от светли точици, без какъвто и да е смисъл. Хармонични и мамещо красиви.
Седя на ръба на пукнатината и клатя крака в празното пространство. Лекият вятър издува крилете ми като платна. Те потрепват и се опитват да ме отлепят от пластмасовото прозрачно небе. Мога да се протегна от единия край на света до другия. Те са моя сила и упование, те са моят нов свят!
Трепетът им не е само в синхрон с вятъра. Какъв невероятен материал! Улавят дори електромагнитни трептения, а ефирът прелива от тях. Мога да сърфирам из мрежата без никакъв проблем, да се логвам от която си искам точка, да слушам и анализирам безкрайните потоци от цифри.