Следобед трябваше да отиде в един милиционерски участък в Южния район, където бяха станали цели три малолетни изнасилвания. Кабинетът, който търсеше, се оказа заключен, но шумът, който се чуваше отвътре, не будеше никакви съмнения за ставащото там: банален пиянски гуляй, и то посред бял ден. Настя не почука, отиде в съседния кабинет и се обади на веселите детективи по телефона.
— Какъв е този празник при вас? — попита недоволно, вече разбрала, че напразно си е изгубила времето. Сега не би могла да свърши никаква работа.
— Вчера Стукалкин навърши четиринайсет — обясни й оперативният работник, при когото бе дошла.
— Да, това е солиден повод — не можа да не се съгласи тя. — Но за съжаление аз вече дойдох. Как ще постъпим?
— Присъедини се към компанията — предложи й стопанинът на заключения кабинет. — Сега ще ти отворя.
— Добре, отваряй — въздъхна Настя.
Жора Стукалкин открай време беше голямото главоболие на целия участък. Само през последната година за него бяха оформени дванайсет материала за отказ за възбуждане на наказателно дело. Той постоянно крадеше, ограбваше по-малки момчета, участваше в сбивания, но по закон не можеше да бъде привлечен под наказателна отговорност, преди да навърши четиринайсет години. Престъплението се разкриваше, за това се хабяха сили и време, а после следователят издаваше постановление за отказ за възбуждане на наказателно дело поради ненавършена възраст. Но самият Стукалкин не беше най-тежката грижа на участъка. Най-неприятното бяха потърпевшите, които той бе успял да ограби. Те постоянно тормозеха участъка с настояванията си да им се върне ограбеното и виновният да бъде наказан, не искаха да се примиряват с факта, че Жорик вече всичко е изял, изпил, продал и проиграл на игралните автомати, че лично от него като от малолетен не може да се изиска възстановяване на щетите, а е безполезно да бъдат хващани за гушата неговите безпътни родители алкохолици. Потърпевшите крещяха на служителите на милицията, тропаха с крака, а някои дори плачеха и възприемаха ограниченията, установени от наказателния кодекс, като обикновено оправдание, зад което мързеливите милиционери се крият, понеже не искат нищо да правят. Докато навремето подобни ангелчета бяха изпращани в изправителни училища, сега никой не искаше да се занимава с това. Много канцеларщина, много търчане, а същевременно — още повече работа по други дела, свързани с по-опасни престъпници, за които хората не достигаха. По-рано с трудните деца поне се занимаваха комисиите за работа с непълнолетните при изпълкомите. А къде бяха те сега? Училищата също отхвърляха тези деца, преминаваха към престижно лицейско образование, което можеха да получат само най-добрите, с други думи — достатъчно способните и с родители, които бяха в състояние да плащат за обучението. А най-лошите се оказаха никому ненужни. Ето защо този симпатяга Жорик Стукалкин тероризираше целия участък. Не минаваше седмица, без да го заловят при поредния му подвиг.
— Ох, да ми падне сега! — със страховита решимост повтаряше огромният мускулест капитан, вдигнал чашката. — Още първия път, когато го пипна, ще го пратя в колония за максималния срок. Господи, какво щастие — можем да го пратим в съда! Да пием, момчета!
— Голям мечтател си — тъжно каза жена на трийсетина години с уморено, измъчено лице и силно гримирани очи. — Съдилищата сега са добрички, обичат и жалят дечицата, особено когато родителите им са алкохолици. Няма да те огрее никаква колония. Ще му дадат нещо условно и пак ще го окачат на моята шия. Все същото.
Настя разбра, че жената работи в службата по предотвратяване на правонарушения, извършвани от непълнолетни.
— Няма да ти го окачат — горещеше се едрият капитан. — Всичко ще направя, дори ще подкупя съдията, само и само да махнат този мерзавец от моята територия.
На Настя й се искаше по-скоро да си тръгне оттук. Извика настрана оперативния работник, който й трябваше, помоли го да й даде материалите по изнасилванията и се закле, че ще ги върне най-късно утре. В друга ситуация, разбира се, по никакъв начин нямаше да получи тези материали. Нито един оперативен работник не показва материалите си току-така. Но, първо, детективът от участъка беше на градус, а второ, и на него много му се искаше мадамата от „Петровка“ да се махне оттук по-бързо и да не им разваля празника. И без това в материалите нямаше нищо секретно. Ето защо тънката папка с неговите записки бързо влезе в необятния сак на Настя.