Върна се на работа мрачна и раздразнена, макар че вероятно и тя не би могла да каже какво бе развалило настроението й. Едва бе успяла да се съблече, когато й се обади Льоша.
— Слушай, тук, в антрето, си оставила цяла купчина вестници. Трябват ли ти или може да ги изхвърля?
— Изхвърли ги. Купих ги, защото завчера се нервирах и исках да се поразсея, та да не се разкрещя на Коротков.
Останалата част от деня Настя използва, за да подготви ежемесечния анализ на тежките насилствени престъпления в Москва и административните райони, като подреди на бюрото пред себе си справки, записки, статистически таблици и картата на града. Вече смяташе да си тръгва, когато оперативният работник от Южния район се сепна след гуляя и й се обади по телефона.
— Виж какво, материалите ми трябват. Дадох ти ги в суматохата, без да помисля.
— Но нали ти обещах утре да ти ги върна. И наистина утре ще си ги получиш — възрази Настя.
Всъщност материалите вече не й трябваха, тя бе си преписала от тях всичко, което представляваше интерес за нея, и беше готова да ги даде, но впечатлението от посещението й в участъка беше неприятно и тя се запъна от необясним инат.
— Не става — настояваше детективът. — Трябват ми днес. Защо да не дойда на „Петровка“ сега и да си ги взема?
— Я стига! Вече е осем и половина, тръгвам си за вкъщи.
— Тогава хайде да се срещнем някъде по пътя.
— Не ми е удобно. Нали се разбрахме — утре. Ще ти ги донеса още сутринта. Ти какво, да не смяташ да спиш довечера с тях под възглавницата? И без това до сутринта нищо няма да правиш.
Препираха се още известно време, но Настя все повече се вбесяваше и не отстъпи. След като чу маса комплименти по свой адрес и тресна слушалката, тя прибра в сака всички книжа и си тръгна.
Оперативният работник от Южния район затвори телефона и объркано погледна човека, който седеше срещу него на масата.
— Днес няма да ги даде. Чак утре сутринта.
— По дяволите! — ядосано тръсна онзи. — За какво й са тези материали? Какво прави с тях?
— Не знам — сви рамене оперативният работник. — Помоли ме и аз сглупих, та ги дадох. Тук всички я познават, често взема материали от нас. Защо обаче — никой не се е заинтересувал. Веднъж ни сведоха една команда да й даваме сведения и оттогава си тръгна така.
— Абе не знам какво ще правиш, но трябва да свършиш тази работа. Разбра ли ме?
— Разбрах ви, разбрах — махна с ръка оперативният работник. — Ще я свърша, не се тревожете.
Болеше я главата и най-много от всичко на света й се искаше да се свре в някое тъмно ъгълче, да се извърне към стената и да не разговаря с никого. Беше омъжена само от пет месеца и сега с ужас си мислеше, че я очаква не празното жилище, в което би могла да помълчи и да се успокои, а Льоша, с когото трябваше да общува. За пръв път през тези пет месеца Настя Каменская съжали, че се бе омъжила. Толкова й се искаше да остане сама, че едва не тръгна пеша от метрото към къщи. При нейния фантастичен мързел четирите автобусни спирки, извървени пеша, биха могли да се приравнят към подвиг, достоен за вписване в книгата на рекордите. Но явно днес не беше готова за подвизи, затова все пак се качи в автобуса.
С Льоша Чистяков се познаваха от двайсет години, през последните петнайсет, от които той упорито й бе правил предложения за брак. Двайсетте години стаж не бяха минали напразно. На Алексей му беше достатъчен един поглед, за да разбере в какво настроение е тя.
— Вечерята е на печката — каза той. — Ще хапнеш сама, нали? Трябва да поработя още малко.
Тя кимна и успя да се усмихне. Добре че още известно време нямаше да е нужно да говори.
Льоша се върна в хола и седна пред компютъра, а тя се зае да стопли яденето. Когато вдигна с вилицата една пържола от тигана, изведнъж забеляза, че месото в него е подредено плътно, парче до парче. Май оттук нищо не бе вземано. Значи Льошка не беше вечерял — чакал я е, но е разбрал, че в момента е по-добре да не закача Настя, и мъжествено я е пратил в кухнята сама. Сега седи гладен.
— Льошик, скучно ми е! — извика тя. — Хайде да вечеряш с мен!
Мъжът й толкова явно се зарадва, че тя дори се развесели. Не, дума да няма, правилно постъпи, като се омъжи за Чистяков. Настя бързо извади още една чиния, сложи вилица и нож. Когато вадеше хляб от кутията, поставена на перваза, видя добре подредена купчина вестници — същите, които Льошка се бе заканил да изхвърли.