Въпреки доста спокойното и безгрижно съществуване, Николай се чувстваше като в клетка. Искаше му се по-скоро да се измъкне оттук, да получи парите си и да ги изпрати на сестра си. Сърцето го болеше за Ира. Мечтаеше да види Катя. И колкото и да е странно, колкото по-силно тъгуваше за тези две жени, толкова по-малко му се искаше да убие Тамара. Защото Тамара всъщност не беше му сторила нищо лошо. Нещо повече — вината тя да стане нежелан свидетел беше преди всичко на алчния Дусик. Тъкмо той отдавна си просеше куршума. Дусик, който го накара да убие доверчивата глупачка Вероника Щайнек с нейния вечно лош късмет. Дусик, който бе купил Катя и я държеше здраво в косматите си лапи. Дусик…
Времето течеше и у Николай Саприн все повече се затвърждаваше убеждението, че докато не е станало късно, трябва да измисли как да се отърве от Дусик, като при това спечели толкова необходимите на сестра му пари и запази живота на Тамара. Докато не е станало късно… Докато Дусик — Шоринов не е дал команда за убийството на Коченова.
Виктор Тришкан никога не беше виждал шефа си Арсен толкова ядосан. Обикновено старецът се владееше прекрасно и за истинското му настроение можеше да се досеща само човек, който го познава отдавна и отблизо.
— Как можеш да ми обясниш това? — цедеше през зъби Арсен. — Ти ми докладваш, че е била на работа, а тя ми разправя, че била ходила на ресторант, и то не с кого да е, а със самия Едуард.
— Лъже — бързо реагира Тришкан. — Нима не разбирате, че лъже?
— Защо обаче? За какво го прави?
— Е, как за какво? — позасмя се Виктор. — За да ви дразни. С всички сили се мъчи да покаже, че изобщо не се е уплашила. Та това е елементарно.
— Значи ти си сигурен в хората си? Сигурен си, че не може да са я изтървали?
— Ама разбира се, че съм сигурен — усмихна се Тришкан. — Изобщо не се съмнявайте. Но ако настоявате, ще им изтръгна душичките, но ще разбера дали не е възможно да са я изтървали.
— Именно, именно — кимна Арсен, — изтръгни им ги, ако обичаш. Защото аз всъщност съм заинтересован срещата й с Едуард да се окаже истина. Ако контактуват не само по телефона, но и лично, аз ще изпека от това такава баница — пръстите да си оближеш! За нула време ще ми се хване на въдичката. Връзки с мафията! Човек може само да си мечтае за това, особено като се има предвид политиката на новия министър на вътрешните работи. Тя ще тръгне подир тази баница като магаре подир морков и ще се озове право в моите нежни ръчички. Ако ми намериш доказателства за връзката на Каменская с Денисов, с този компромат ще я завербувам без никакви усилия. Така че постарай се, приятелю. Дори ще простя на твоите нехранимайковци, от мен да мине.
— Ще се постарая — каза Виктор.
Както обикновено, Арсен остана, понеже никога не си тръгваше от такива срещи едновременно с помощника си, а Виктор се качи в колата и си тръгна. Доста усилия му трябваха, за да подреди мислите си. Колко нагло момиченце се оказа тази Каменская! Не стига, че открито се срещаше с Денисов, ами е казала за това и на Арсен, не се е уплашила. Сама му е дала в ръцете компромат срещу себе си, навряла се е в пастта на лъва. Интересно — защо ли? Ясно защо. Ще се внедрява. Ще се престори на завербувана жертва, а после ще им направи някоя гадост. Естествено Арсен не може да не разбира това, но се надява, че когато й предложи да възглави бизнеса, тя ще забрави всичките си милиционерски глупости и с радост ще приеме предложението. Че кой отхвърля такова предложение! Това са луди пари. Да, Арсен правилно преценява всичко. Само дето е забравил за Виктор. А това вече не е правилно.
За да изпълни обещанието, дадено на оперативния работник от Южния район, Настя трябваше да стане с един час по-рано от обикновено. Толкова трудно се събуждаше сутрин, че беше готова да се наругае с най-тежките думи заради глупашката си неотстъпчивост. Защо снощи се заинати заради дреболии, а? Трябваше да се срещне с него по пътя към къщи, да му върне материалите и днес щеше да спи един час повече.