— Кой ви нервира толкова, Виктор Алексеевич? — съчувствено попита Настя.
— Сега ще разбереш — избъбри ядосано полковникът и върна стола на постоянното му място зад бюрото. — Сядай, стига си стърчала! — Той почака Настя да седне до дългата маса за съвещания и й подаде снимките. — Полюбувай се на подвизите си.
Тя бързо прегледа снимките и ги остави настрана.
— Значи все пак си се срещнала с него, макар че ти забраних! — заканително констатира Гордеев.
— Срещнах се — спокойно потвърди тя. Беше безсмислено да отрича, а още беше рано да започват коментарите.
— Мога ли да знам защо?
— За да го питам за кантората.
— И какво, попита ли го?
— Попитах го. Виктор Алексеевич, станало е чудовищно недоразумение. Денисов е жертва на измама.
— Ах, недей, че ме разплака! — размаха ръце Житената питка. — Денисов — жертва на измама? Анастасия, не си прави излишни илюзии. Ако някой е жертва на измама, това си ти. Генералът нареди служебно разследване, отстранена си от работа. Ето цената на твоите жертви. Какво ще правим сега?
— Ще работим. — Тя сви рамене. — Отстранили ме — какво пък, чудо голямо! Нали никой не може да ми забрани да мисля.
— Браво бе, чудо голямо! — кресна Гордеев. — Ти разбираш ли, че може да те уволнят? И мен покрай теб.
Настя пребледня и Виктор Алексеевич видя как се разтрепериха ръцете й, които до този момент спокойно бяха лежали върху струпаните на масата снимки.
— Наистина ли е толкова сериозно? — ужасена попита тя.
— Представи си, сериозно е. Генералът направо ще изхвръкне от мундира си от справедливо негодувание. Разбира се, аз му казах, че всичко се върши под мой контрол и в интерес на работата, но той пак ще проверява. Ще ми се да знам кой гад е направил тези снимки. Някои хора просто не ги свърта! Да не би да е кантората! Те следят ли те?
— Следят ме — кимна Настя, — но някак странно. В деня, когато бях с Денисов в ресторанта, късно вечерта ми се обади по телефона онзи тип, който ми се обажда редовно, и мило ми изрази съчувствието си, че прекалено много работя, разкритикува ме, че не се щадя, оставам до късно в службата. Бях сигурна, че следят всяка моя крачка, затова му казах, че не съм била на работа, а на ресторант с Денисов. Исках да видя реакцията му. И знаете ли, стори ми се, че той се учуди. Изпитах ясното усещане, че не знаеше за това. Макар че в тази кантора има толкова мощна конспирация, че той може и да не е знаел. Вие сте наясно — колкото по-високо е нивото на конспиративността, толкова по-бавно се движи информацията. Просто до този момент още не са го били уведомили за срещата ми с Денисов — часът на контакта не е бил настъпил.
— Да, но ако до този момент не е имал информация, защо е смятал, че си била на работа до късно? Откъде му е хрумнало това? — резонно възрази Гордеев. — Ако не е знаел нищо, тогава нищо нямаше да каже.
— И това е вярно — съгласи се Настя. — Именно затова ви казвам, че те са някак странни. Най-вероятно и при тях, като във всяка организация, има случайни хора, глупаци, нехранимайковци, мързеливци. Изтървали са ме, когато съм излизала от службата, а после просто са излъгали господаря си — това е отговорът.
— Вероятно е така — кимна Виктор Алексеевич. — Значи други хора са направили снимките. Но кои са те? Федералните служби ли?
— Напълно възможно е, ако те, от своя страна, разработват Денисов и го следват по петите.
— И сред тях се е намерил някакъв гад, който е разбрал с кого Денисов е бил в ресторанта, и не се е лишил от удоволствието да те окепази. Да ни би да имаш врагове сред тях?
— Не знам. — Тя недоумяващо поклати глава. — Май не сме кръстосвали шпаги с никого. И изобщо аз почти не съм общувала с тях.
— Абе не си, не си, обаче резултатът е налице — въздъхна Гордеев. — Добре, разказвай сега какво полезно научи от твоя Денисов.
Тя подробно предаде на началника целия си разговор с Едуард Петрович.
— Излиза, че Шоринов има група специалисти, които се опитват да пресъздадат изобретението на професор Лебедев, но без архива му опитите им са се проваляли. Намерили са вдовицата на Лебедев и са искали да купят от нея архива за един милион долара, но в последния момент са решили да я убият, за да не й платят. Неизвестно защо жената е отишла на срещата не сама — с нея в колата е била бившата любовница на Денисов с малкото си дете. Убили са и тримата. И ако Тарадин не е сгрешил, убийците са Николай Саприн и Тамара Коченова. Така че в тази история всичко ми е ясно и вече не ми е интересно.