Във вагона беше задушно и много скоро Настя почувства познатия отвратителен световъртеж и лекото гадене. Имаше слаби кръвоносни съдове и трудно понасяше задухът и блъсканицата. В нормална ситуация в такива случаи тя слизаше от влака на първата спирка и поседяваше на някоя пейка на прохладния перон, докато гаденето изчезнеше. Но сега не смееше да рискува. Влаковете минаваха нарядко, а второ шкембе можеше и да не намери. И реши да търпи!
След „Измайловски парк“ тълпата се поразреди и Настя можа да си поеме спокойно дъх. На „Шчолковская“, когато вече се бе изкачила по стълбището към подлеза, чу зад гърба си:
— Момиче! Момичето с небесносиньото яке!
Обърна се и видя жена на средна възраст, която й правеше някакви знаци.
— Вземете. — Жената й подаде портмонето. — Изпуснахте го.
Настя с изненада взе портмонето си. Как е могла да го изпусне? Как е могло да изпадне от затворения с цип сак?
— Благодаря — смутено каза на жената и започна да го пъха в сака, все още не разбирайки какво се е случило.
— И нещо друго ви падна — забеляза зорката дама. — Ето, цигари са.
Настя наведе очи и видя точно под краката си пакет цигари. Трескаво прокара длан по дъното на сака си. Ами да, беше разрязано с нещо остро. Само това й липсваше! Отиде встрани, сложи сака на земята, приклекна и започна да преглежда съдържанието му. Най-важното — удостоверението!
Слава богу, то си беше на мястото, в закопчаното вътрешно джобче. Портмонето и удостоверението бяха оцелели, а всичко останало не бе толкова важно. Странни крадци са се навъдили напоследък обаче, помисли си тя, проверявайки опипом предметите и папките с книжа вътре. Не е взел портмонето — защо тогава е разрязал сака? Може би се е канел, но не е успял? Пътниците започнаха да слизат на тълпи, вагонът се поопразни и е станало опасно да бърка в сака.
Прибра се разстроена — най-вече заради сака. Настя беше свикнала с него, носеше го вече три години, а нямаше друга такава голяма и удобна чанта. Трябваше да си купува нова, а това означаваше загуба не само на пари, но и на време. Ех, как можа да й се случи!
— Ася, търсиха те от службата — съобщи й Алексей.
— Кой?
— Не знам, не се представи. Помоли да ти предам утре сутринта да бъдеш в кабинета си и да напишеш някакво обяснение.
— Ясно.
Служебната проверка, за която я бе предупредил генералът, започваше.
Юрий Оборин си помисли, че сам се е урочасал. Веднага след като преди три дни се похвали на Олга колко добре се чувства, главоболието отново се върна, а гадната тахикардия караше сърцето му сякаш да изскача от гръдния кош и му пречеше да заспива. Вярно, главата му продължаваше да работи интензивно, текстът се лееше с лекота и ставаше строен и логичен.
Привечер той неочаквано почувства, че е уморен, и то умората беше такава, сякаш бе разтоварил цял вагон въглища. Химикалката буквално изпадаше от пръстите му — такава слабост го налегна. Когато към осем часа при него влезе Александър Инокентиевич за вечерната визитация, Юра се оплака от състоянието си и същевременно ядосано си помисли, че докато предишните дни го бе лъгал, днес казваше чистата истина.
В девет и половина надникна Олга, за да му каже довиждане — днес беше работила дневна смяна и в десет трябваше да застъпи друга медицинска сестра.
— Нещо не мога да ви разбера смените — забеляза Юра. — Нали вчера ти работи през деня, а днес — пак.
— Така е, защото постоянно някой сменя някого — обясни му тя. — Една от сестрите има проблеми вкъщи, децата й постоянно боледуват, затова променяме смените си и все не можем да влезем в крак с графика. Но, слава богу, сега всичко ще се оправи. Намерихме един студент четвъртокурсник от Медицинския институт, който иска да припечели малко пари. През целия следващ месец ще работи нощна смяна, а ние с колежките ще сме само дневна. Поне ще поживеем нормален живот. Защото след нощната смяна човек спи половин ден и току-виж, станало вечер. А на другия ден от сутринта пак си на работа.