— Ами аз? — огорчи се Оборин. — Значи сега няма да работиш нощем?
— Юрочка, не се разстройвай — засмя се тя. — Ние с теб и денем се справяме прекрасно. А новото момче е чудесно и между другото е шахматист. Ти май ми беше казал, че обичаш шаха?
— Казах ти — мрачно кимна Оборин. — Но повече обичам теб.
— Така ли? — Тя погледна часовника си и се усмихна закачливо. — Докажи го тогава. Имаме още двайсет минути.
И той го доказа. Олга си тръгна и след десет минути се върна в стаята заедно със симпатичен дългонос очилатко с бяла престилка, която му беше голяма и смешно се усукваше около слабото му тяло.
— Запознайте се — весело каза тя. — Това е Серьожа, нашето нощно медицинско братче. А това е Юрий Анатолиевич, бъдещо светило на юриспруденцията.
Оборин неохотно стисна тясната длан на мършавия младеж.
— Много ми е приятно — изрече без капчица ентусиазъм.
— Олга Борисовна ми каза, че играете шах — плахо избъбри Серьожа. — Може ли да дойда при вас по-късно?
— Елате — равнодушно кимна Оборин. — Ще изиграем една партия. Само да не е много късно — нещо не се чувствам добре, искам да си легна по-рано, та да се наспя.
— В десет и половина добре ли е?
— Добре е. Елате.
Оборин улови напрегнатия поглед на Олга при неговите думи, че не се чувства добре.
— Безпокои ли ви нещо, Юрий Анатолиевич? — загрижено попита тя. — Влоши ли се състоянието ви?
— Не, не, просто съм уморен — усмихна се той. — Не обръщайте внимание, всичко си е, както обикновено.
Тя го погледна много сериозно, после мълчаливо кимна и излезе заедно със Сергей.
Младежът дойде в единайсет без двайсет, понесъл под мишница шахматна дъска. Оборин неохотно се откъсна от своите таблици и диаграми и разчисти на бюрото място за шаха. Теглиха чоп за първия ход и започнаха партията.
След четири хода Оборин разбра, че очилаткото разиграва дебюта на една от партиите от миналогодишния шампионат на претендентите. Юрий добре познаваше тази партия, тя бе изпълнена с изящество и някаква вътрешна хармония и всеки път изпитваше удоволствие, когато я разиграваше според описанието й в специалното шахматно списание. Но и прекрасно си спомняше, че шахматистът, който бе играл с черните фигури, бе допуснал грешка в мителшпила. В същото списание беше публикуван коментар на партията, където беше посочена тази грешка и бяха анализирани възможните по-перспективни ходове. Ами добре, с удовлетворение си помисли Юрий, момчето разбира от шах, нека си мисли, че ме е заблудило. Само че аз ще се постарая да избегна грешката и тогава ще видим кой ще спечели победата.
Той добросъвестно се придържаше към плана на изиграната миналата година игра, като си позволяваше малки вариации, но строго следеше като цяло партията почти да не се различава от публикуваната.
— Юрий Анатолиевич, а трудно ли се пише дисертация? — попита Серьожа, след като направи поредния ход.
— Абе не — разсмя се той, — не много. Трудно е да разбереш какво представлява твоята дисертация. А разбереш ли го, вече е лесно, знаеш какво трябва да правиш по-нататък. Тогава сядаш и пишеш.
— Във всички науки ли е така или само във вашата?
— Във всички е приблизително едно и също. От всяко положение в дисертацията трябва да фигурира историята по проблема, за да е ясно какво вече е направено в тази област и защо то не е достатъчно. Нужно е да личи твоята собствена постановка, за да е ясно, че никой преди това не е правил същото, но то е необходимо поради тези и тези причини. Трябва да се направи обзор на литературата по темата. Да се анализират различните мнения. После описваш собственото си изследване, показваш резултата. А накрая излагаш изводите, които произтичат от този резултат. Ето това е в общи линии. Защо, ти смяташ да пишеш дисертация ли?
— А, аз имам още много да уча… — Серьожа махна с ръка. — Питам просто така, за бъдещето. Може да се окаже толкова сложно, че изобщо да е безсмислено да се мечтае за това.
Оборин направи следващия ход, като прецени наум, че до онази позиция в партията, когато черните трябва да направят погрешен ход, остава съвсем малко, само шест хода. Момчето явно много се надява Оборин да повтори грешката, именно затова започна страничен разговор, та да го разконцентрира. Въпреки слабостта и главоболието, Юрий се развесели, дори го досмеша. Ами добре, нека помогнем на хитреца, нека си мисли, че маньовърът му е бил успешен.