— Ами ти как ще ходиш на лекции и упражнения, щом работиш нощем? — попита той, като се престори, че съсредоточено разглежда фигурите на дъската. — Нали може да заспиш на банката.
— Нищо, ще издържа — усмихна се Серьожа, — организмът ми е млад.
— Сигурно парите много ти трябват?
— Много — призна очилаткото. — Смятам да се женя след лятната сесия, искам да поспестя за сватбата, за подаръци… Нали разбирате!
— Ще се жениш ли? — искрено се учуди Оборин. — Но защо толкова млад? Какво не ти харесва в свободния живот?
— Как какво? — Серьожа вдигна към него очи, в които се изписа изумление. — Та аз я обичам. Искам да живея с нея. Нима не е ясно?
— Обичаш я значи — промърмори Оборин. — Ами тя теб?
— И тя ме обича — уверено отговори Серьожа. После помисли малко, направи ход и добави: — Надявам се.
— Приятелю — снизходително произнесе Юрий, — не е моя работа да ти давам съвети, но моят богат опит ми подсказва, че човек никога не бива да бърза с женитбата. Знаеш ли колко момичета съм имал през студентските години? И съм обичал всяка от тях, и съм се надявал — какво ти надявал — бях сигурен, че и те ме обичат. На два пъти за малко да се оженя, но слава богу, съдбата ме пазеше от прибързани глупости. А какво излезе? Едва сега, когато съм вече на двайсет и девет…
В този момент Серьожа направи ответния си ход и Оборин с изненада видя, че партньорът му бе допуснал груба грешка. Според описанието сега трябваше да направи ход с топа, като пресече възможността черните да защитят коня си. Вместо това, той тръгна с царицата и откри едновременно и топа, и офицера. Оборин с усилие сдържа доволната си усмивка и се престори, че е потънал в размисли за своя следващ ход.
— Когато сте вече на двайсет и девет… — нетърпеливо му подсказа Серьожа. — Какво щяхте да кажете?
— Да, вече съм на двайсет и девет и за щастие все още не съм женен — разсеяно продължи Юрий. — За щастие — защото едва сега най-сетне срещнах жената, за която съм мечтал цял живот. За съжаление тя е омъжена, затова не можем да бъдем заедно, поне докато не се разведе. Но пък аз съм свободен, а това е много по-добре, отколкото ако се бях оказал женен и имах деца. Разбираш ли за какво ти говоря?
— А по какви признаци разбирахте, че момичетата, които сте обичали през студентските си години, не са това, което търсите?
— Ами тук, изглежда, най-важна е интуицията. На млади години способността за трезв анализ още не е развита. Между другото работата върху дисертация много помага в това отношение — мозъкът започва да работи по-стабилно. А когато си млад, в главата ти е пълна бъркотия, всеки ден ти се струва единственият и последният, а дори и да мислиш за бъдещето, кой знае защо, сигурен си, че винаги ще бъде именно така, както е днес. Затова всяка неприятност се превръща във вселенска трагедия, настроението ти се разваля и имаш чувството, че отсега нататък си обречен да изживееш живота си в тъга и печал. Нали е така?
— Така е — кимна Серьожа.
— Същото е и с любовта. Днес се чувстваш прекрасно с момичето си, то ти изглежда красиво, умно, добро и нежно и ти наивно си въобразяваш, че винаги ще бъде така. А щом то престане да бъде добро и нежно, изненадата ти е огромна, оставаш като гръмнат.
— И с вас ли се е случвало така?
— Охо — засмя се Юрий, — колко пъти! Например в първи курс бях влюбен в едно изключително момиче…
Серьожа пак направи грешка и Оборин реагира с ответен ход толкова бързо, че продължи разказа си фактически без никаква пауза:
— … тя ми изглеждаше най-красивата и изобщо най-прекрасната на света във всяко отношение. И аз естествено бях сигурен, че ще я обичам до края на живота си. Дори взех, че й направих предложение. А после цялото й лице се покри с ужасни пришки. Представяш ли си? Да вземе да си купи някакъв модерен крем, към който развила страхотна алергия. После цяла година се лекува в Института по красотата. Щом я видях толкова грозна — цялата ми любов се изпари. Буквално за секунди. Вярно, сега разбирам какъв глупак съм бил и че пришките нямат никакво отношение към любовта, че трябва да обичаме не чистата кожа, а човека… А тогава… Серьожа, според мен всичко е ясно. Предстои ти мат в два хода. Съгласен ли си?