— Съгласен съм. Много чевръсто ме опердашихте, Юрий Анатолиевич, много лошо ли играя?
— Не, дума да не става! — великодушно каза Оборин и прибра фигурите в кутията. — Просто вероятно си уморен и започна да правиш грешки. Сигурно си чучулига? Рано ли се събуждаш?
— Точно така. А вие как се сетихте?
— Нима е трудно да се сети човек? Чучулигите трябва да си лягат рано, вечер вниманието им силно се разсейва, мозъкът не работи пълноценно. Аз пък съм сова: сутрин ходя като отнесен, а привечер започвам да работя истински.
— Значи няма вече да играете с мен? — огорчено попита Серьожа.
— Днес не. Вече е късно. Но утре ела, ако имаш желание.
— По същото време ли?
— Да. Лека нощ, Серьожа.
— Лека нощ, Юрий Анатолиевич. Благодаря за играта.
Серьожа затвори вратата след себе си и Оборин чу как изщрака ключът в бравата. Време беше да си ляга, той се надигна, за да вземе един душ, но почувства, че няма сили, бързо свали дънките и ризата и се пъхна под одеялото.
Серьожа отиде в стаята на медицинските сестри и грижливо заключи вратата след себе си. Току-що бе минал по коридора покрай кабинета на Александър Инокентиевич и бе видял ивичката светлина между вратата и пода. Значи Бороданков работеше и Олга Борисовна беше вкъщи сама. Можеше смело да й се обади.
— Олга Борисовна — тихо каза той, когато тя вдигна слушалката, — аз съм, Сергей.
— Как върви? Научи ли нещо?
— Все още не, но първите стъпки са направени. Права бяхте, разговорът за ранната женитба ни поведе в правилната посока. Той започна да разказва за своите момичета от студентските години.
— Чудесно, браво! Продължавай в същия дух. Когато сутринта разнасяш лекарствата, внимавай да не сбъркаш нещо. На всички наливай от бутилката, която ти оставих, а онова, което дава фармацевтът, оставяй в моята каса.
— Няма Да забравя, Олга Борисовна.
Глава 14.
Още с влизането си в кабинета Настя Каменская чу как телефонът иззвъня.
— Анастасия Павловна, там ли сте? Искам да намина към вас.
Хайде, започна се, помисли си тя с неочакван гняв. Сега ще довтаса този излъскан майор Дегтярьов от отдела по възпитателната работа и ще поиска тя да напише обяснение. С това започва служебната проверка. Господи, колко е отвратително!
Дегтярьов пристигна почти след половин час. Настя мразеше този похват да връзваш хората с обещания да дойдеш веднага. Седиш, чакаш като идиот, не смееш да излезеш от кабинета, не можеш нищо да планираш, защото не си наясно кога най-сетне ще дойде посетителят и колко време ще ти отнеме разговорът с него. Когато Дегтярьов най-сетне пристигна, тя беше стигнала до точката на кипенето.
— Ще ви помоля, Анастасия Павловна, да изложите писмено вашата версия за събитията — каза той, без дори да сметне за необходимо да се извини.
— За какви събития? — Тя направи неразбираща физиономия.
— За онези събития, заради които бяхте отстранена от работа.
— Аз не знам защо ме отстраниха от работа. Съобщиха ми го, без да ми обяснят каквото и да било — нахално излъга тя.
— Нима полковник Гордеев, вашият началник, не ви уведоми?
— Не.
Тя знаеше, че Житената питка ще прекара цялата сутрин в министерството, на съвещание в Главното управление по криминалните разследвания, тъй че нямаше да успеят да я разобличат на минутата.
— Но ви показа снимките, нали?
— Какви снимки?
— Добре, Анастасия Павловна, тогава ще се наложи аз да ви обясня. Ръководството на Градското управление получи информация, че имате контакти с престъпника Денисов.
— Информация от какъв род?
— Снимки, от които личи, че заедно сте посещавали един ресторант.
— Е, и какво от това?
— На мен ми е възложено да направя служебна проверка и ви моля да ми дадете писмено обяснение за този факт.
— Нищо няма да пиша — равнодушно каза тя. — Бях на ресторант с Денисов, не го отричам. Този факт, който несъмнено има световноисторическо значение, е бил увековечен на снимки. Нямам какво друго да добавя. И после, по какво съдите, че Денисов е престъпник? Лично аз не разполагам с информация за това.
— Престанете, Анастасия Павловна! — намръщи се Дегтярьов.
— Един момент. — Настя вдигна ръка с предупредителен жест. — Ние с вас сме юристи и работим в правоохранителната система. И разговорът ни се води в служебен кабинет, а не в някоя домашна кухня. Хайде да бъдем коректни. Разполагате ли с влязла в законна сила съдебна присъда, според която Едуард Петрович Денисов е признат за виновен поне за едно престъпление? За поне едно? Не разполагате, така ли? Тогава ще имате добрината да не го наричате престъпник. И съответно няма да искате от мен да го смятам за такъв. Денисов е мой познат и аз ходих с него на ресторант. Нещо друго?