За всичко се плаща

— Откога се познавате с гражданина Денисов?

— Запознахме се през есента на 1993 година.

— При какви обстоятелства?

— Почивах в санаториума в града, където живее Денисов. В санаториума беше убит един от почиващите и Денисов ме помоли да помогна при разследването на убийството.

— Защо помоли вас?

— Защото познавах убития — наистина не отблизо, просто го познавах.

— Защо е била нужна вашата помощ? Местната милиция не можа ли да се справи?

— Така смяташе Денисов. Аз бях предложила помощта си на служителите на милицията, но те не я приеха.

— И тогава предложихте помощта си на Денисов?

— Не, нали вече ви казах — той ме помоли. Преди това не го познавах и дори не подозирах за неговото съществуване.

— Тогава откъде ви познаваше той? Защо се обърна именно към вас?

— За това можете да попитате него.

— Анастасия Павловна! — укорително възкликна Дегтярьов. — Мислех, че сме се разбрали.

— Не знам защо той реши да се обърне именно към мен. Вероятно е чул, че работя в московската милиция. А тъй като живеех в санаториума, където стана убийството, смятал е, че може да разполагам с полезни за разследването сведения.

— Е, и какво стана? Разкрихте ли убийството?

— Да.

— Защо Денисов е бил толкова заинтересован от това?

— Разбирам въпроса ви. Не, убитият не беше негов човек и дори не са се познавали. Просто на Едуард Петрович не му бе харесало, че в града се разпореждат някакви новоизлюпени престъпници.

— Нарушение на конвенция?

— Нещо такова.

— Денисов отблагодари ли ви се по някакъв начин за помощта?

— Купи ми билет за влака до Москва. За подкуп ли го смятате? Тогава не забравяйте, че аз имам право на безплатно пътуване до мястото за почивка и обратно. Тъй че вече имах безплатен билет до Москва, просто не ми се занимаваше да го заменям, защото си тръгвах преждевременно. Тоест в материално отношение нищо не спечелих, като му позволих да ми плати пътуването.

— След това поддържали ли сте отношения с него?

— В течение на една година — не.

— А после?

— После го помолих за услуга.

Щом Дегтярьов си излезе, на прага на кабинета цъфна Коротков.

— Е, какво? — попита той, загрижено вперил поглед в Настя. — Много ли те изтормози?

— Умерено. Още съм жива — скъпернически се усмихна тя.

— Ася, научих чий е тъмносиният москвич. Някаква странна история се получава.

— Е, чий е?

— На някой си Виктор Илич Тришкан. Не си ли чувала за такъв човек?

— Не.

— Сигурна ли си, че не си чувала?

— Да, сигурна съм, Юрик. Кой е той?

— Старши инспектор от отдел „Кадри“ в едно от районните управления.

— Дааа — проточи тя смаяно. — Добре се наредихме. Да не би колата да е крадена?

— Проверих. Няма оплакване за кражба. Между другото, докато не си се съвзела съвсем от изненадата, да ти съобщя още една новина. Знаеш ли, че Тамара Коченова има кола?

— Знам, майка й ми каза.

— А да знаеш къде е колата сега?

— Не. Къде е?

— Ами и аз не знам. И за тази кола няма оплакване за кражба. Когато Тамара заминала в командировка, колата стояла пред блока — каза ми го съседка. Стояла, що стояла, а после в един прекрасен момент изчезнала.

— Значи са я откраднали — въздъхна Настя. — И понеже собственичката не е в Москва, няма кой да поиска издирване. Абе зарежи я тази кола. Повече ме интересува Тришкан. Може би е дал колата си на някого?

— Може би — съгласи се Коротков. — Затова научих адреса на този Виктор Илич и смятам да проверя регистриран ли е на съответния адрес „Москвич“ М 820 ЕВ. И кой го кара.

— Разумно е. Само че, Юра…

Тя млъкна и се загледа през прозореца. Беше отстранена от работа. Има ли право да въвлича в решаването на своите проблеми Коротков? Какъвто и да се окаже Виктор Тришкан, за външното наблюдение над него е необходим официален рапорт на Гордеев до началника на съответната служба. А тъй като Тришкан е служител на органите на вътрешните работи, всичко още повече се усложнява. Дори да го наблюдават, трябва да го правят със собствени сили. А колко са те, тези сили? Тя и Коротков. Но Коротков е затънал до гуша в работа и за разлика от нея, не може по цели дни да следва по петите собственика на синия москвич. Тя пък изобщо не бива да се появява в полезрението на Тришкан, тъй като ако именно той я е фотографирал, значи я познава. Много е съблазнително отново да се обърне към Денисов… Не, за нищо на света! Стига толкова неприятности.