— Юра, все още ли работиш по убийството на Карина Мискарянц?
— Да, снощи Житената питка включи и Лесников — на твоето място.
— Помоли Игорьок да се порови в живота на Николай Саприн. Съвсем изоставихме това направление, а нали трябва да го търсим, преди да сме получили сведение за убийството на Коченова.
Тя остана в службата още точно толкова време, колкото й бе нужно, за да изпие чаша кафе. После се облече, заключи кабинета и тръгна да види жената на брат си.
Даша, съпругата на брата на Настя — Александър, сякаш разцъфтяваше с дни. След раждането тя доста понапълня, но очите й грееха с някаква невъобразима светлина, в чиито лъчи помръкваха всички неприятности и лошото настроение се изпаряваше. Настя често я посещаваше, но тя идваше не заради кърмачето, а заради самата Даша. В нейно присъствие Настя се успокояваше, отпускаше се и в тежки моменти си връщаше способността да се радва на живота.
Въпреки излишните си килограми, Даша продължаваше да лети из апартамента като метеор — едновременно переше, чистеше, готвеше отделно за малкия и отделно за мъжа си и при това постоянно нещо си тананикаше, не губеше доброто си настроение и не усещаше умора. Тя се зарадва на посещението на Настя и увисна на врата й, сякаш не бяха се виждали поне година, макар че от последната им среща бяха минали най-много две седмици.
— Колко е хубаво, че дойде, Настюшка! — чуруликаше тя. — И Саня обеща да се прибере по-рано днес, та поне най-сетне ще се съберем всички заедно. Защото ти вечно бързаш, Санка се прибира късно, все не мога да ви събера накуп. Обади се на Льоша, нека и той да дойде, а?
Настя си помисли, че идеята не е никак лоша. Наистина, когато си затънал в неприятности и тревоги, е толкова хубаво да поседиш сред хора, които са ти близки и приятни. Тя се обади на Алексей, който наистина леко се изненада от неочакваната покана, но обеща да дойде след час-два.
Апартаментът на брата на Настя беше огромен, той го бе купил малко преди сватбата и още не беше довършил обзавеждането. Тъй като по време на купуването на апартамента Даша вече беше бременна и до раждането оставаха броени седмици, преди всичко се купуваше всичко необходимо за кухнята и детската стая. За разлика от младата си съпруга, Саша беше необикновено придирчив, опитваше се да намери мебели, които да са напълно по вкуса му, затова купиха спалнята едва ли не в навечерието на сватбата, а холът все още беше празен.
— Не разбирам — често се оплакваше Даша. — Магазините са пълни с красиви мебели, изборът е огромен, а на него нищо не му харесва. Мен ако питат, отдавна вече да съм купила всичко и да съм се успокоила — изобщо не обичам да избирам, грабвам първото, което ми попадне, стига да върши работа. А Саша още търси ли, търси…
Настя всеки път с ужас разглеждаше четиристайния палат и си представяше колко ли сили и време ще са нужни за поддържането му. Вярно, на тях с Льошка им беше тесничко в малката гарсониера, но пък разтребването почти не отнемаше време. Как ли се справяше Дашка, хем и с дете на ръце?
— Аз питам ли те как се справяш с твоите престъпници? — измъкваше се с шега Даша, когато чуеше въздишките на Настя. — Всеки си има призвание. Моето е да бъда съпруга и майка. Това е, което умея най-добре — затова ми доставя радост и не ме уморява. Щом престана да кърмя малкия Сашенка, веднага ще родя второ дете. Искам и момиченце.
— Малката Дашенка? — смееше се Настя.
— Не, малката Настенка. А после малкия Альошенка. Имам голяма програма. Трябва да увековеча в децата си всички хора, които обичам. А вие тримата сте ми най-обичните.
След като прекара край люлката на племенника си протоколния четвърт час, изразявайки възхищението си от неговата неземна красота, от бурното му развитие и от несъмнената му прилика с родителите, Настя се върна с Даша в кухнята.
— Дашуня, мисля, че брат ми е абониран за цяла купчина вестници. Събираш ли ги някъде?
— В килера — кимна Даша. — Трябват ли ти? Сега ще ги донеса.
— Не, аз ще ги донеса.
Настя излезе в антрето и извади от килера огромна камара вестници, които веднага завлече в просторния и предизвикателно празен хол. Тук имаше три шезлонга, които след купуването на гарнитура щяха да бъдат преместени на терасата, и малка масичка, на която предстоеше същото почетно изгнание.