Выбрать главу

— Какво ще правиш? — ужасена попита Даша, когато видя затрупания с вестници под на хола.

— Ще чета.

— Ами аз? — слисано попита снаха й. — Нали дойде при мен? Толкова се зарадвах! Скучно ти е да разговаряш с мен, така ли?

— Стига, Дашенка, просто трябва да потърся в тях нещо във връзка с работата ми. Искаш ли да ми помогнеш?

— Разбира се. — Тя с готовност седна на един шезлонг и сложи на коленете си няколко вестника. — Казвай какво трябва да правя.

— Какво да ти кажа — нещата са много неясни, неопределени… Абе трябват ми всички бележки или статии за дейци на науката, литературата, изкуството, изобщо за хора на интелектуалния труд, които са починали през последната половин година.

Огромните очи на Даша се разшириха още повече от учудване.

— Но за какво ти е това? Ау, Настюшка, кажи ми, ще умра от любопитство.

— Ще ти кажа, но при едно условие. Защото ако не се съгласиш, няма да ти кажа.

— Их, Настя! — примоли се Даша. — Хайде, не ме измъчвай!

— Първо — да не говориш пред никого за това.

— А пред Саня?

— Пред Саня може, аз самата ще му кажа. Второ — да се съгласиш да помоля мъжа ти за помощ. Ако той започне да ми помага, това ще му отнема известно време, а аз знам, че и без това се прибира късно. Съгласна ли си?

— Господи, Настя, как можеш да ме питаш? Нали знаеш колко сме ти задължени и двамата…

— Престани! — сряза я Настя. — Не искам и да чувам за това.

— Добре, добре, не се ядосвай, на всичко съм съгласна. Казвай сега.

— Историята е следната, Дашуня. Съществува някаква група медици, специалисти, които създават препарат за стимулиране на интелектуалната дейност. Работят върху него вече половин година, но все още не са получили желания препарат. Работят тайно, широката общественост е в неведение за всичко това. Но доколкото разбирам, трябва да експериментират върху някого. И ето че в моята шантава глава се промъкна подозрение, че те експериментират, а хората умират от тези опити. Но на тях не им върши работа всеки човек, нали така? Трябва им човек, който се занимава с интелектуална дейност, с творчество.

— Разбрах — прекъсна я Даша. — Само некролози ли търсим или и нещо друго?

— Преди всичко некролози. А като цяло — всякакви публикации, в които по един или друг начин е засегнат интересуващият ни проблем. Льошка например откри името на скоропостижно починал талантлив математик и програмист в статия за борбата срещу компютърното мошеничество.

— Ясно.

Малкият Сашенка дълбоко спеше, стиснал в юмруче донесената от Настя играчка, и в апартамента се възцари благословена тишина, нарушавана само от шумоленето на вестникарските страници. Даша периодически задаваше кратки въпроси, получаваше също толкова лаконични отговори и двете отново се умълчаваха.

— Спортисти трябват ли ни?

— Не, спортисти не ни трябват.

— Певец?

— Определено ни трябва.

— Тук има един известен писател, но доста възрастен, боледувал е отдавна.

— Сложи го в отделна купчинка.

Те не забелязваха как времето лети и много се изненадаха, когато на прага на хола се появи Александър Каменски.

— Момичета! — радостно и изненадано възкликна той. — Какво става тук?

— Готвим се за избори, повишаваме политическата си култура — веднага отговори Даша, скочи от шезлонга и се хвърли да прегръща мъжа си.

Саша целуна жена си и отиде при Настя.

— Здравей, сестричке! — нежно каза той и я прегърна. — Как така се сети за нас? Била си някъде наблизо, та си се отбила, а?

— Не, Саня, дойдох по работа. Сега ще дойде и Льошка, трябва да си поговоря и с двама ви.

— Е, най-сетне! — усмихна се брат й. — Човешка вечеря в семеен кръг.

Той отиде да се преоблече, Даря се завтече към кухнята, а Настя отново седна в шезлонга и продължи да прелиства вестниците. До момента, когато пристигна Чистяков, бяха намерени поне девет имена, обстоятелствата около чиято скоропостижна смърт трябваше да се проверят.

Прибраха се късно. След няколкото часа, прекарани край Даша, Настя се чувстваше омиротворена и спокойна.

— Обаче тази наша Дашка е невероятно създание, нали? — каза тя. — Жив транквилант.

— Определено — съгласи се Алексей. — Трябва по-често да им ходим на гости, инак ти скоро ще се превърнеш в кълбо от нерви.