Настя вече се канеше да се съблича, за да вземе душ, когато телефонът иззвъня. Тя дори не се изненада. Откак кантората започна отново да я тормози, Настя очакваше обаждания всеки момент, но най-вече — късно през нощта. Това бяха любимите часове на невидимата организация.
— Добър вечер, скъпа — чу тя гласа, който вече й беше добре познат.
Арсен стоеше в телефонната кабина, удобно облегнат в ъгъла, и отпиваше на малки глътки лошото, но топло кафе, което си бе донесъл с пластмасова чашка от близкото павилионче. Той беше в прекрасно настроение, защото се канеше днес да започне атаката срещу опърничавата хлапачка. Един от елементите на тази грижливо планирана атака беше думата „скъпа“ вместо обичайното обръщение „Анастасия Павловна“.
— Добър вечер — отговори тя, както му се стори — съвършено спокойно. — Преминаваме към фамилиарничене, така ли?
— Защо, имате ли нещо против? — попита Арсен, след като отпи за пореден път от чашката. — Мисля, че отдавна е време да преминем с вас към по-неофициални и по-топли отношения. Та нали се познаваме от почти две години. Това е достатъчно време, съгласете се. Впрочем вие, мила моя, имате своеобразна представа за времето. Научих, че сте подготвяли приятеля си за бъдещ съпруг почти петнайсет години. Както виждате, през цялото това време не съм отклонявал вниманието си от вас. Не се ли ласкаете, че стар човек като мен проявява към вас толкова жив интерес? И нима човек, който знае толкова много за вас, няма право да ви нарича скъпа!
— Има право — съгласи се Каменская. — А как да ви наричам аз? Чичо?
— Защо пък чичо? — слиса се Арсен.
— Ами нали току-що казахте, че сте възрастен човек. Та дори стар.
„Устато момиченце, ей! — помисли си той почти с умиление. — Забелязва всичко. Хапи, хапи, котенце, ще дойде време да ми се умилкваш.“
Но спокойният й глас, в който не се долавяха никакъв страх и нервозност, не му хареса. Време беше да постегне хлапачката — да разбере кой командва тук.
— Е, може да съм ви излъгал за възрастта си — каза Арсен.
— А защо?
— Ами защото знам, че предпочитате възрастните мъже. Младите нямат този успех пред вас.
— Защо мислите така?
— Че как, миличка, ами Денисов, с когото ходите по ресторанти? С него ви свързват нежно приятелство и твърде неформални отношения. Слава богу, засега само аз знам за взаимната ви любов. И как сте му ходели на гости, когато сте били в неговия град. И как сте целунали сбръчканата му старческа бузка, когато сте се сбогували на гарата. И дори как сте оплаквали неговия извънбрачен син. Да, между другото знам колко приблизително му е струвала помощта, която ви е оказал миналата година. Охо, солидна сума! Хем ако за това научи вашето ръководство, никой няма да повярва, че Едуард Петрович ви е оказвал цялата тази помощ от чиста старческа благотворителност.
— Е, и какво имате да ми кажете във връзка с това? — попита все така спокойно Каменская, дори гласът й не трепна.
— Ами нищо, скъпа моя. Абсолютно нищо. Или ние с вас ще се сприятелим и тази информация ще си остане наша малка тайна, или няма да се сприятелим и тогава тя ще бъде огласена. Е, какво ще кажете?
— Нищо.
— Тоест?
— Няма да се сприятелим.
— Значи не ви е страх?
— Не, не ме е страх.
— Ами добре тогава, утре сутринта в службата ще ви очаква една изненада. Мога предварително да ви обещая — неприятна изненада.
— Няма да стане.
— Защо?
— Утре няма да бъда на „Петровка“. И вдругиден няма да бъда.
— Да не би да заминавате?
— Отстранена съм от работа. И знаете ли защо? Заради връзката ми с Денисов. Така че вие, драги, сте закъснели. Както се разбра, освен вас, имам още много доброжелатели. Мъчно ми е, че ви разочаровам, но други хора банално ви задигнаха тази карта от колодата и вече цакат с нея. Чакайте следващото раздаване.
Тя затвори телефона и късите чести сигнали пронизаха ухото на Арсен.
На сутринта Настя си поспа до късно, а когато се събуди, с тъжна усмивка си помисли, че отстраняването й от работа си има и добрите страни. Не е нужно да става в зори.
Льоша беше станал отдавна, нареждаше пасианс в кухнята и търпеливо чакаше възможността да седне пред компютъра. Сънено тътрейки нозе, Настя влезе в кухнята, млясна мъжа си по челото и извади от хладилника портокалов сок. Докато тя вземаше душ, Льоша смля и свари кафето и изпържи любимите й филийки.