— Лапай, сънливке — каза й той. — Аз отивам оттатък да работя.
Настя взе чашата с горещото кафе, но още не бе отпила, когато от хола долетя гласът на Льоша:
— Ей, ти да не си лунатичка?
— Защо?
— Кога успя да работиш на компютъра? През нощта ли си ставала?
Тя побърза да остави чашата на чинийката и отиде при него.
— Работих на него завчера, оттогава не съм го пипала. Защо, какво има? Нещо не е в ред ли?
— Ами ето, и аз се чудя. Вчера цял ден те нямаше вкъщи, а аз сътворявах поредната си лекция. Я погледни екрана.
Настя застана зад гърба му и погледна монитора. Отдясно бяха подредени иконите на програмите, а отляво — списъкът на файловете, с които е било работено преди изключването на компютъра. Тя смаяно видя на екрана заглавията на собствените си файлове, а не на онези, които създаваше Алексей. Анастасия веднага познаваше неговите файлове — когато работеше върху книга, той ги озаглавяваше gl-1, gl-2 и така нататък, което означаваше глави, а когато пишеше лекциите си, поставяше буквите lec. А сега вляво на екрана светеха обозначенията не на неговите глави или лекции, а на справките и аналитичните материали, които създаваше Настя.
— Признай си — шеговито каза тя и дръпна мъжа си за косата, — не си могъл да възпреш любопитството си и си се вмъкнал в моите справки, а сега искаш да ме изкараш откачена лунатичка, която нощем работи на компютъра, а сутрин не си спомня за това.
— Но, Ася, говоря сериозно! — възмути се Алексей. — Не съм влизал в твоите директории. Смяташ ли, че не бих си спомнил? Някой от двама ни е откачил.
— И естествено би предпочел да съм откачила аз. Престани да се майтапиш, кафето ми изстива.
— Не се майтапя.
Той каза това толкова сериозно, че тя изведнъж му повярва. Веднага я полазиха тръпки и й се дощя да седне.
— Значи са влизали тук — тихо продума Настя. — Пак ме подбраха, дявол да ги вземе!
Спомняше си, че първият й контакт с кантората бе започнал точно така: тя се прибра и откри, че вратата на апартамента е отключена. Не разбита, а внимателно отключена с точно подбран ключ. А след това за пръв път й се обади приятният баритон, който сега тя разпознаваше от първата дума, и я предупреди, че страхът, който тя изпитва, останала сама нощем в жилището си, като знае, че неведомият й противник притежава ключ за него, да, този страх е само меко начало, тиха увертюра. Ако тя, Анастасия Каменская, не го послуша, той бързо ще й обясни какво значи истински страх. Тогава приятният баритон й каза: „Днес ви дадохме да опитате една малка глътка. Ако се държите неправилно, ще трябва да изпиете цялата чаша до дъно, и то на един дъх.“
Настя смени бравата, но за кантората, както впрочем и за много други специалисти, това не беше проблем. И през ум не й минаваше да поставя стоманена врата и сложна кодова брава — нямаше нищо за крадене, а от гледна точка на защита от кантората беше безсмислено да харчи пари за укрепване на вратата. Те пак щяха да намерят начин да я наплашат до смърт. И защо ли се бяха захванали с нея?
— Слушай, защо са се захванали с теб? — попита Льоша, сякаш прочете мислите й. — Нали те отстраниха от работа — при това положение не можеш да им бъдеш полезна.
— Знаеш ли, Льошик, буквално до вчера си мислех, че разбирам смисъла на действията им — замислено отговори тя. — В тях имаше определена логика. Искат да им сътруднича, искат да ме завербуват, както навремето бяха завербували Володя Ларцев. Затова именно са влезли вкъщи, докато ние снощи бяхме на гости, пиехме чай и крояхме планове. Но по-късно през нощта ми се обадиха и аз, честно да си призная, се обърках. Защото бях сигурна, че именно те са пратили снимките на генерала, за да ме извадят от равновесие, да ми причинят служебни неприятности, та дори да бъда застрашена от уволнение. Сметката им е проста. Ако не ме уволнят, толкова да ме изтормозят, че повече да не посмея да се противя и да започна да правя каквото ми кажат. Ако пък ме уволнят, да ме приютят, както съм нещастна и несправедливо оскърбена, да ме утешат, да ми протегнат приятелска ръка, да се постараят да въздействат на чувствата ми и да пробудят у мен желание за отмъщение. Какъвто и да бъде резултатът от проверката, да стана лесна плячка за тях. Приблизително така разсъждавах вчера.
— А какво се случи после?