— А после ми се стори, че всичко това е погрешно. Онзи тип, дето ми се обади снощи, беше толкова изненадан, като чу за моите неприятности, че май дори загуби дар слово. Значи снимките не са били изпратени от кантората. От кого тогава? Кой е имал интерес да ме отстранят от работа? Кой е инициаторът на всичко това? Вече не мога да се ориентирам в ситуацията и това не ми харесва.
— Но нали ми каза, че си научила кой те е снимал?
— Научих чия е била колата — само толкоз. Кой е бил в нея? Кой е правил снимките? Ето затова снощи помолих теб и Саша да ми помогнете. Днес с този Тришкан ще се занимава Коротков, а по-нататък ще видим как ще тръгнат нещата. Е, хайде, слънчице, работи си, няма повече да ти преча. Ще ида да си допия кафето, може да измисля нещо.
Тя се върна в кухнята. Кафето беше съвсем изстинало, тя с отвращение остави чашата настрана и запали цигара. После изля кафето обратно в джезвето и запали газта под него. Мисълта, че в жилището й в нейно отсъствие са влизали чужди хора, беше неприятна. Интересно — дали са влизали и в кухнята? Може би са седели на същия стол, на който тя седи сега?
Настя неволно скочи и се втренчи в стола. Но какво й става? Те са пипали компютъра, включвали са го, чели са материалите й. Добре че Льошка умее да не мисли за това — седи си и спокойно си работи. Тя не би могла. Тя нито за миг не би могла да забрави, че до тези клавиши са се докосвали чужди, враждебни ръце, и едва ли би успяла да преодолее отвращението си.
Интересно — дали същите хора са срязали сака й? Това е техният маниер — не нанасят реална вреда, но те плашат здравата. Нищо не беше изчезнало, но нали можеха да й откраднат удостоверението. Какви неприятности само! Щеше да се наложи спешно да отиде в милиционерския участък, да пише заявление за кражбата, после дълго да придумва хората там да го приемат и регистрират. В милицията не могат да понасят такива кражби, няма никакви шансове за разкриване на престъплението — само един висящ случай в повече. Но документ за образуване на производство срещу неизвестен извършител щеше да й бъде крайно необходим, без него официално щеше да се смята, че Настя е изгубила удостоверението си поради небрежност. С една дума — главоболията и служебното наказание не й мърдаха.
Тя изпи без удоволствие притопленото кафе, изяде филийките, почти без да усети вкуса им, и започна да се облича. Щом й се очерта свободно време, трябваше да излезе, за да си потърси нова чанта.
Едрият и пълен човек с гладко, младеещо лице се намръщи недоволно, докато слушаше гласа от телефонната слушалка.
— Направих всичко, което можах, намерих в компютъра й записките за онова изнасилване.
— Там фигурираше ли моето име?
— Да. Изтрих го. Какво друго искате от мен?
— Гаранции, Славик, гаранции. Платих ти добре, за да не фигурира името ми там, и искам да съм сигурен, че си направил всичко, както трябва. Какви са основанията ти, за да смяташ, че името ми вече не фигурира никъде?
— Но аз прегледах всички материали, в които става дума за изнасилванията през последния месец. Всички, разбирате ли? И само веднъж срещнах вашето име. Какво друго мога да направя?
— Трябваше да прегледаш и книжата й. Мисля, че се бяхме разбрали по този въпрос.
— Възложих това на моя човек, но той не успя.
— Какво значи не успя!
— Обстоятелствата не го позволили.
— Слушай какво — кипна мъжът с младеещото лице, — не искам да ми се оправдаваш. Плащам ти, за да знам, че обстоятелствата се подреждат така, както трябва. Щом не можеш да свършиш работата, не биваше да се захващаш.
— Не разбирам — смотолеви в слушалката Дружинин. — Та вие не сте изнасилвали никого, вие сте свидетел. От какво ви е страх?
— Не е твоя работа. И имай предвид — ако името ми изплува, ще отговаряш с главата си, обещавам ти го.
До сутринта Арсен съвсем се успокои. Несполуките и дребните провали никога не го вадеха от равновесие задълго, той беше оптимист, умееше да не се отчайва и на своите почти седемдесет години обичаше живота така, както го бе обичал на младини. На живота това му е хубавото, разсъждаваше той, че постоянно ти поднася изненади, кара те винаги да бъдеш във форма, да не се отпускаш. Непредвидените препятствия пробуждаха у него спортния хъс и желанието непременно да направи всичко, каквото иска.
Той изчака жена му да излезе, за да отиде у дъщеря им и внуците, закуси с апетит, прегледа новите вестници, после се обади на Виктор и му нареди да дойде. Той довтаса след трийсетина минути, защото не се намираше много далеч.