— Какво изясни за нашия конфликт с Денисов? — попита Арсен, след като се настаниха с госта му в меките фотьойли. — Трябваше да изясниш с какво сме го раздразнили.
— Имам няколко предположения — бавно подзе Тришкан. — Най-много е виновен Расулов, нали той ви подбира хората…
— Не съм искал от теб да търсиш виновните — сухо го прекъсна Арсен. — Поисках само да установиш фактите.
— Но фактите са красноречиви! — възкликна Тришкан. — Арсен, вие просто не разбирате какво се върши около нас. Свикнали сте да разчитате на Натик, а той отдавна е занемарил работата, не проверява кандидатите лично, за нас работят какви ли не отрепки. Предприятието, което сте създали с толкова любов, се е превърнало в ясла, от която се опитват да измъкнат мръвка и бръмбари, и жаби, и смоци, и зайци. През последните две години не сме получавали нито една поръчка непосредствено от Денисов, но на два пъти сме изпълнявали договори с двама крупни банкери, които със сигурност са свързани с него. В единия случай нашият човек допусна непростима грешка и работата се провали точно накрая, след като бяха похарчени толкова много пари и бе вложен толкова много труд! В другия случай изобщо се изявихме като чудовища. Клиентът беше планирал организирано убийство, но разбираше, че на местопрестъплението ще останат гилзи. Обстоятелствата бяха такива, че убиецът нямаше да има време да ги търси и събира, а тъй като убийството беше планирано за следобеда и трябваше да бъде извършено на улицата, беше ясно, че милицията ще пристигне бързо. Клиентът искаше измежду служителите на милицията да има един, на когото да възложат да участва в огледа на местопрестъплението и който да може бързо и незабелязано да намери гилзите и да ги скрие. Беше желателно да се намери и втори човек, който да започне разпита на очевидците и да коригира думите им по определен начин, що се отнася до външността на убиеца и особените белези на колата му. По ваше указание Расулов трябваше да подбере такава двойка хора и да посочи на клиента деня, когато в един и половина следобед те ще бъдат в една група и ще пристигнат на определеното място. И спомняте ли си какво стана? Единия от подбраните от Расулов хора го тръшна грип точно вечерта преди събитието, а вторият същата вечер се натряскал като талпа, началникът го хванал в този вид и го отстранил от дежурство. Разбира се, поръчката се провали. Ако си спомняте, тогава се видяхме в чудо, за да попречим да хванат онзи килър. Извинете, че се намесвам, Арсен, но трябва да смените Расулов с някой по-млад човек. Той е загубил интерес към работата, няма предишното чувство за отговорност.
— Не е лъжа. — Арсен замислено потропа с кокалчетата на пръстите си по полираната облегалка на фотьойла. — Може би това е разумно. Хората на възраст не бива прекалено дълго да заемат добре платени места. Те вече са спечелили всичко, което им трябва, и от ситост са се отпуснали. Ще си помисля относно предложението ти за Натик.
— А как вървят вашите работи с Каменская? — попита Виктор.
— Абе знаеш ли, нещо не вървят — оживи се Арсен и радостно се усмихна. — Някой ни е изпреварил.
— В какво ни е изпреварил?
— В използването на сведенията за нея и Денисов. Представяш ли си, някакъв пъргавелко ги е проследил и я е наколадил на „Петровка“. Някой самодеец, дето се мисли за хитър и за голям борец за справедливост. И между другото проследил я е точно в деня, когато твоите момчета са я изтървали. Ти всъщност наказа ли ги за нехайството?
— Разбира се. Не се съмнявайте, Арсен, дълго ще си спомнят за това. Повече няма да се повтори, гарантирам ви. Та какво говорехте за Каменская?
— Нали ти казах — нищо не става. Засега. Търси с какво друго можем да я притиснем. И то търси бързо, Витенка. Сега моментът е благоприятен, може да не случим на друг такъв. По отношение на Каменская се провежда служебно разследване, тя е отстранена от работа, оскърбена е, разстроена е, разтревожена е. Не може да не си мисли какво ще прави, ако я уволнят, къде ще работи в бъдеще. А такива мисли са благодатна почва, на която може да се отгледа всичко, което трябва, стига правилно да посеем зрънцата и грамотно да отглеждаме кълновете.
— Но не разбирам, Арсен, за какво ще ви е нужна тя, ако я уволнят. Тя е ценна само докато работи на „Петровка“, и то не къде да е, а при самия Гордеев.
— Правилно, Витенка, ти не разбираш. Че как ще разбираш, млад си още. Та за мен нейната длъжност е нищо и никаква! Пълна нула! Ако трябва, мога да си вербувам детективи от който поискам отдел. На мен ми трябва ТЯ. ТЯ, разбираш ли? Мозъкът й, характерът й, мисленето й. Тя е мое копие, само че два пъти по-млада. Аз обичам бизнеса си, Витенка, но не заради парите, които ми носи, макар че са доста пари. Създавал съм този бизнес от любов към изкуството, то закономерно произтича от особеностите на душата ми. Лично аз съм го измислил и лично аз съм го създал. И далеч не всеки може да поддържа живота в него, а само човек, който прилича на мен. Ето, Каменская е такъв човек. Тя е спокойна като мен, пресметлива, умее да чака, не се суети. Тя е студена и безжалостна, умна и умерено цинична, не се поддава на романтични забежки. И аз ще направя всичко възможно, за да предам рожбата си в нейните ръце. Тя поне няма да я погуби.