Мина месец и баща му се върна от експедицията. До този ден Юра съвсем откачи от любов, но незнайно защо посещенията на чичо Женя и сестра му престанаха. Момчето страдаше, тъгата и неизвестността го тормозеха, но то не смееше да се обади на Лена. В бележника му за пръв път, откак бе тръгнал на училище, вече се появиха тройки, а треньорът от спортната секция започна да го поглежда недоволно: за вдигането и изтласкването е необходима пълна концентрация на вниманието и съсредоточаване, а Оборин витаеше някъде, не можеше да се съсредоточи и даваше все по-слаби и по-слаби резултати.
Най-сетне той не издържа и сподели страданията си с приятел от съседния блок. Той се оказа много по-печен относно непривлекателните страни на живота, защото бе израсъл в семейство на разведени родители и от малък бе ставал свидетел на лекомислените отношения на майка му с мъжете.
— Абе тя просто те е извеждала от къщи — авторитетно заяви той на Юра. — Ти какво, не разбра ли?
— За какво е трябвало да ме извежда? — не го разбра Юра.
— Е, как защо? За да може майка ти и брат й да се чукат на спокойствие. Да не си малък, наистина ли не ги разбираш тези работи?
— Имаш грешка — процеди през зъби Юра. — Това не може да бъде.
Приятелят му се разсмя:
— Че защо да не може бе? Майка ти да не е от камък? Баща ти по три месеца е в експедиции, а тя кукува сама. Нормално си е, Юра, всички правят така. Майка ти пак добре, че се стеснява, а моята, откак се помня, си водеше мъжете пред очите ми, знаеш ли колко съм ги виждал…
Оборин го сърбяха ръцете да цапардоса приятеля си заради тези думи, но се въздържа. Първо трябваше да попита майка си вярно ли е това. Спомни си, че Лена винаги й се обаждаше, когато се прибираха след дългите си разходки, като при това непременно казваше къде се намират в момента. Нима го е правела, за да могат майка му и чичо Женя да знаят с какво време разполагат и да се облекат и да оправят дивана? Каква гадост!
Той избра момент, когато баща му не си беше вкъщи, и попита майка си:
— Мамо, защо чичо Женя и Лена вече не ни идват на гости?
— Чичо Женя е много зает, синко — спокойно обясни майка му. — В службата сме страшно претоварени. Нали виждаш, и аз се прибирам късно, трябва да предадем проекта, а не сме готови.
— А когато татко замине за експедиция, напрежението ще спадне ли? — попита той.
По лицето на майка си, което моментално се обля в червенина, Юра разбра, че приятелят му не греши. Повдигаше му се от мисълта, че толкова лесно го бяха измамили. Той, глупакът, си въобразяваше, че Лена го харесва, а излезе, че тя го е водела със себе си като послушна крава на въженце. Господи, беше мечтал за нея в безсънните си нощи, беше си припомнял гласа й, усмивката, ръцете, понякога дори се бе осмелявал да си представи какви са на вкус устните й. А тя…
Но дори тогава, в онова състояние на ужас и смут, и през ум не му минаваше да обвинява за нещо Лена. Сам си беше виновен, защото се бе оставил да го метнат. Той беше глупакът. Но вече никога и на никого няма да го позволи.
Серьожа идваше при Оборин да играят шах вече трета поредна нощ. Въпреки че Юра не се чувстваше много добре, играта му доставяше удоволствие. Серьожа беше достатъчно силен партньор и си личеше, че се занимава с шах сериозно, добре познава партиите, изиграни от известни спортисти, но не му достигаше гъвкавост. Очевидно притежаваше превъзходна памет, само дето нямаше способности за вариации и импровизиране на дъската. Освен това, изглежда, бързо се уморяваше, не можеше да концентрира вниманието си едновременно върху играта и разговора и точно поради това на втората вечер изгуби партията, като допусна позорна грешка и не използва една прекрасна възможност, дадена му от Оборин.