Явно разговорите им за неоправдано ранните бракове и за отношенията с жените го интересуваха не по-малко от шаха, защото и днес след първите четири хода той се върна към вълнуващата го тема.
— Знаете ли, Юрий Анатолиевич, понякога се случва да поддържаш отношения с момиче, което не разбира, че мъжът и жената могат да бъдат просто приятели. Тя си мисли, че непременно трябва да правите секс и ти се стараеш, мъчиш се, преструваш се, че си луд по нея. А всъщност тя е просто симпатичен умен човек, с когото искаш да поддържаш приятелски отношения, без изобщо да ти се иска да спиш с нея. Но нали ако тя разбере това, ще се обиди до смърт и тогава нищо няма да излезе от приятелството. Случвало ли ви се е такова нещо?
— Случвало ми се е — кимна Оборин. — Трябва да ти кажа, че ако момичето не разбира това, то всъщност не е чак толкова умно. С момичетата човек трябва да се държи умело, да поддържа у тях увереността, че са постоянно желани, но за съжаление ту едно, ту друго пречи. Да поседите някъде и да си побъбрите — чудесно, но да се усамотите все не се намира или време, или място. Знаеш ли една добра хватка за целта? Обаждаш се и й казваш: Затъжил съм се за теб, просто изнемогвам, но времето ме притиска, ей сега трябва да тичам за еди-къде си, а после на друго място, но между тези две задачи имам прозорец около час и половина, хайде да се видим, ако не си заета, защото страшно ми липсваш. Определяш й среща на улицата, приближаваш, грейнал от радост, прегръщаш я и час и половина си облекчаваш душата в приказки с нея, щом толкова ти харесва да си разговаряте. И това е. Само че в никакъв случай не казвай, че искаш да си поговорите. Непременно трябва да кажеш, че искаш именно да я видиш. Разбра ли?
— А те не се ли сещат? — попита Серьожа.
— Ако се държиш умно, не се сещат. Някои дори ти остават приятелки за цял живот. Омъжват се, раждат деца, но щом ги повикаш, веднага дотичват. И когато имат проблеми, пак тичат при теб, искат ти съвет или съчувствие. Хайде, ти си на ход, вече пет минути държиш ръката си над коня.
— Сега — промърмори Серьожа, забил поглед в дъската. — А вие имате ли такива приятелки?
— Разбира се. Имах например едно чудесно момиче — Тамара, запознах се с нея във втори курс. Аз учех в юридическия, а тя — във филологическия, романско-немски филологии… Слушай, не се обиждай, но какъв ход правиш сега? Та аз ще те матирам в четири хода от тази позиция. Не виждаш ли?
Серьожа се разстрои и дори не го скри.
— Да, прав сте — огорчено се съгласи той. — Как не забелязах? Предавам се. — Започна да събира фигурите. — Та какво стана с Тамара?
— Тамара ли? — попита Оборин.
— Ами нали ми говорехте за Тамара от романско-немските филологии.
— А, да. Ами нищо. Срещахме се два-три месеца, а после останахме приятели за вечни времена — това е всичко.
— И как успяхте?
— Не беше трудно, защото и самата тя е като мен. Така че няма нищо особено за разказване. Извинявай, Серьожа, нещо съм уморен, иска ми се да си легна. Хайде да си кажем лека нощ.
Серьожа си тръгна и заключи след себе си. Оборин си легна, но въпреки слабостта и умората, не можа да заспи. Сърцето му биеше като лудо, никога по-рано не бе имал такава тахикардия. Започна да обмисля формулировките на изводите, които произтичаха от анализа на емпиричния материал. Беше завършил напълно описанието на събраната информация, беше съставил всички таблици, беше направил необходимите математически изчисления, които бяха задължителни при статистическата работа, оставаше само да изглади формулировките — и втората глава на дисертацията щеше да бъде завършена. Мисълта му плавно го доведе до заключението, че при такава интензивност на работата би могъл до Нова година да завърши изцяло първия вариант на дисертацията и да я предаде за обсъждане в катедрата. Тогава ще му останат цели осем месеца, за да може без бързане да отстрани посочените му недостатъци, да редактира текста стилово и да подготви документите за представянето на работата в дисертационния съвет. Цели осем месеца преди официалното приключване на аспирантурата му! Ето тогава щеше да си отпочине на воля. Да можеше да използва това време за срещи с Олга…
Юрий Оборин заспа със спомените за прекрасните мигове, прекарани днес с Олга, и с приятната мисъл, че вдругиден пак ще я види.
Докато чакаше мъжа си да се прибере, Настя Каменская страшно се притесняваше. Не биваше да въвлича него и брат си в своите проблеми, нямаше право. Но, от друга страна, искаше й се да научи колкото може повече за собственика на синия москвич — Виктор Тришкан — и за това можеха да й помогнат само Льоша и Александър. Разбира се, и Коротков правеше каквото можеше, но той просто нямаше време за всичко. Отново се сети за Тарадин — и без това е в Москва, поне да свърши някоя работа. Но веднага се скастри за тази мисъл: докато ситуацията не се е прояснила, докато се води служебното разследване, тя не бива да използва услугите на хората на Денисов.