Разстлаха картата на бюрото и се наведоха над нея.
— Ето виж — започна да обяснява Настя. — Да предположим, с цифрата 1, оградена с кръгче, аз бележа мястото, където е извършено престъплението. По това престъпление на първоначалния етап са били намерени десетима очевидци, тоест хора, които са видели или самото деяние, или престъпника. Четирима от тези хора живеят наблизо, означила съм адресите им с цифрата 1. Други трима живеят в други райони на Москва, но работят близо до мястото на престъплението и именно затова са се озовали там. Местата, където работят, също са обозначени с единица, но оградена с квадратче. А останалите трима нито живеят, нито работят близо до мястото, а са се озовали там случайно — да речем, отивали са на гости или нещо подобно. Техните адреси са обозначени с цифрата 1 със знак с. Ясна ли ти е схемата?
— М-да… — промърмори Селуянов. — И какво излиза от това?
— Ами сам виждаш какво излиза. Ето ти ярък пример: престъпление, мястото на което е обозначено с цифрата 3. Виждаш ли, било е извършено тук. А сега погледни къде по картата имаме тройки. Разхвърляни са из цяла Москва. Тоест разпитваме когото хванем от случайните хора, не се провежда никакво целенасочено издирване на възможни очевидци. Всички отдавна са забравили що е обход по жилища. Никой не си спомня и че хората от близки учреждения излизат да обядват, изтичват до някой магазин или за цигари. А пък че в тези учреждения влизат и посетители — дори дума не става. И това е само на пръв поглед. Ако ние с теб се поровим по-дълбоко в тази схема, ще изскочи още нещо.
— Бардак! — ядосано тръсна Селуянов. — Защо напоследък изобщо за нищо не ни бива, а? Разхайтихме ли се, що ли?
— Разхайтихме се — съгласи се Настя. — Но и очевидците днес не са като някогашните. Не им се занимава с нас, не разговарят доброволно със служителите на милицията. За да се намерят такива хора, трябва да се обикалят жилища и учреждения, очевидците да се придумват, да се търси тяхната симпатия и желание да помогнат, да се пробужда съчувствие към жертвата. А кой умее да прави това сега?
— И това е вярно. А защо точките ти са в различни цветове?
— Черните са за убийства, сините — за тежки телесни повреди, зелените — за изнасилвания — обясни тя. — За да не се объркваме.
Коля известно време разглежда картата, после посочи с пръст долната част, където беше Южният район.
— Ами тук какво има? Център на сексуални буйства? Целият район е в зелено.
— Нещо такова — засмя се Настя. — Тук има специфична демографска структура. Много деца и юноши, тъй че съответно и изнасилванията на малолетни са в повече. Погледни, тук е пълно с незастроени пространства и зелени масиви, няма осветление, само изкопи, строежи. Благодат за престъпника.
Селуянов, който като малък бе мечтал да стане градостроител, се оживи при тези думи. И досега го вълнуваха проблемите на застрояването и планирането на града, само че сега вече в малко по-друг, професионален аспект. И онова, за което току-що бе говорила Настя, беше разбираемо за него и никак не му беше безразлично.
— Кажи по-подробно за тези изнасилвания — помоли той.
— Може и по-подробно — съгласи се тя и извади от чантата си разпечатките, които бе направила снощи специално за срещата си със Селуянов, понеже познаваше неговата педантичност и интереса му към географията. — Какви цифри имаме там?
— Сто и девет, сто и десет, сто и единайсет, осемдесет и шест, деветдесет — продиктува той, като гледаше картата.
— Така… изнасилване под номер осемдесет и шест. Потърпевши са две тринайсетгодишни момичета, съученички. Установени са трима свидетели, които са видели как момичетата са се отправили към зеления масив в компанията на петима младежи.
Селуянов бързо намери на картата три места, обозначени с числото 86, замисли се за миг, после кимна:
— Продължавай.
— Изнасилване с последвало убийство под номер деветдесет. Потърпевшата е седемнайсетгодишно момиче, петима очевидци. Трима души са видели как тя е стояла с група младежи пред входа на нощен бар-дискотека, двама са видели как е излизала оттам със същите младежи.