Цялата й надежда е в Серьожа, но и тук не всичко е толкова гладко, колкото й се иска. Разбира се, момчето не знае цялата истина, само това липсва! Но точно затова вероятно и не се старае много. А това вече е лошо.
Серьожа беше студент, когото Олга бе избрала при занятията на студентското научно дружество. Тя имаше необикновен усет за такива като него — алчни за пари и надарени с умението да не се интересуват откъде се вземат тези пари. Същата беше и Тамара Коченова, неслучайно Олга й хвърли око още от първата им среща. И двамата — и зрялата Тамара, и хлапакът Серьожа — умееха да не проявяват любопитство и с удоволствие позволяваха да ги мамят, ако това обещаваше добра печалба. Олга Решина наричаше такива като тях професионални слепци. Хора, които умеят да не виждат очевидното и именно с това си изкарват хляба. И това е работа, впрочем — не по-лоша от другите.
Тя наприказва на Серьожа разни глупости като обяснение защо трябва спешно и под строга тайна да се научи нещо от Оборин, но по очите на момчето схвана, че то не й вярва. Не вярва на нито една нейна дума. Тя самата усети, че не успя да бъде много убедителна, легендата не беше изпипана както трябва. Явно Олга не бе свикнала на такива нервни претоварвания, цял месец умът й беше зает с убийства, трупове, лъжи, пари. Не беше в добра форма. С една дума хлапакът Серьожа не й повярва, но трябва да му се признае — не задаваше въпроси, не се заяждаше за явни недомислия в разказа й и Олга разбра, че макар той да не й вярва, не иска и да знае истината. Не му трябва тази истина. Трябват му пари. Иди, че разбери как е по-добре. Може би ако знаеше как всъщност стоят нещата, щеше да се старае повече.
Онова, което преди няколко дни изглеждаше на Олга Решина просто и ясно, с всеки час ставаше все по-сложно и почти безизходно. Задънена улица.
Трябва на всяка цена да придума мъжа си да си почине поне няколко дни. Лакреолът няма да избяга, той е готов. Трябва да отстрани Александър от отделението. Тогава Олга ще прегледа книжата му, ще въведе в тях ред, ще махне едно-друго, ще добави това-онова, с една дума ще направи така, че отпочиналият и свеж Бороданков веднага щом дойде в клиниката, да види къде е била грешката му и за втори път да получи четирийсет и четвърти вариант на лакреола. През тези няколко дни Оборин трябва да умре. И преди да умре, трябва да разкаже на Серьожа всичко, което е чул от Тамара за събитията в Австрия, а най-важното — да каже на кои хора е говорил за това. Сложна и многостранна задача. И ако тя, Олга Решина, не я реши, няма да живее в собствена вила и няма да бъде милиардерка. Целият й бъдещ живот до дълбоки старини зависи от следващите няколко дни.
Настроението на есента рязко се промени. Омръзна й да се преструва, че лятото още е стопанин на града, а тя просто се е отбила за малко, на гости. Едва вчера над московските улици сияеше слънцето — вече прохладно, но все още ярко, и жълто-червените листа по дърветата и храстите внушаваха усещане за празник, а ето че днес кой знае откъде налетя бурен вятър, докара облаци, сякаш дръпна завесата пред сцената, на която горделиво се бе киприло отиващото си лято. Вятърът само за една нощ премахна веселите багри, като изпокъса всички листа и ги стовари върху земята, превърнати в мръснокафяв покров.
Обикновено Настя почти не обръщаше внимание на времето, защото винаги се обличаше еднакво — предпочиташе якета с качулка, дънки, пуловери и маратонки, с изключение на особено тържествените случаи, а пък времето изобщо не влияеше на настроението й. Понякога тя дори не забелязваше, че вали сняг или дъжд, защото докато крачеше по улицата, изцяло потъваше в мислите си и се стряскаше едва когато — странно защо — усещаше в обувките си вода или разтопен сняг.