След като почувства, че устните й вече не са сгърчени от плача, тя дълбоко си пое въздух, задържа го, бавно го издиша, отново вдиша — и така няколко пъти. Сълзите изсъхнаха и Настя извади цигарите. Едва сега разбра, че пейката е мокра от ситния дъжд, а следователно и дънките й ще се намокрят. Но вече беше късно да взема предпазни мерки и да подлага найлонова торбичка, затова реши да остави нещата така. Запали цигара и потъна в размисли за Николай Саприн.
Несъмнено много са му нужни пари за сестра му. Майка му каза, че той ги намира отнякъде и праща на Ирина. Но ето една любопитна подробност: след като е убил Вероника Щайнек-Лебедева, Саприн е останал на територията на Австрия с документи, които са му давали възможност лично да получи от няколко банки огромни суми. Той би могъл да вземе тези пари и с един замах да реши всички проблеми, включително и проблемите на сестра си. Но не го е направил. Върнал се е в Москва, а след седмица хората на Денисов в Австрия и Холандия са му съобщили, че са им върнати в брой всички суми, посочени в платежните документи, плюс уговорените лихви. Това означаваше, че Саприн е теглил парите от сметките, както би трябвало да бъде, ако се е бил разплатил честно с Вероника за архива на мъжа й, и е оставял тези пари на хората на Шоринов там, на място. След седмица тези хора са върнали парите с лихвите, като са създали у Денисов илюзията за честно проведена операция. Естествено не са могли да върнат на Денисов документите — той веднага би си задал въпроса защо не са влезли в работа парите в брой, щом архивът все пак е бил купен. Но защо Саприн, след като е изтеглил парите, не ги е прибрал в собствения си джоб? Защо? Дали с Шоринов го свързва приятелско доверие и не е могъл да му направи този подъл номер? Или поради някаква причина се страхува от Шоринов и не смее да прави такива номера, защото знае, че Михаил Владимирович ще го пипне, където и да се намира. Или пък в Русия има жена, която означава твърде много за Саприн? Той не е можел да открадне парите и да изчезне, защото прекрасно е разбирал, че Шоринов ще подбере първо тази жена, за да открие крадеца. Или…
Настя не успя да довърши изреждането на възможните причини, поради които убиецът Николай Саприн може да е проявил честност и почтеност, защото видя на отсрещния тротоар Слава Дружинин, който бавно крачеше към милиционерския участък. Скочи зарадвана, метна през рамо дългата дръжка на новата си чанта и го последва. Отначало искаше да го настигне и да му извика, но не го направи, макар че не би могла да обясни защо.
След няколко минути Дружинин се скри зад стъклената врата, а буквално след него в участъка влезе Настя. Тя отново бе потънала в мисли и не погледна към дежурния. Ако беше се извърнала надясно, щеше да види, че лицето на дежурния внезапно пребледня и това несъмнено щеше да й подскаже нещо. Но тя не го видя и уверено се заизкачва по стълбището към втория етаж, където се намираше кабинетът на Слава Дружинин, без да подозира, че прави чудовищна грешка.
Дружинин тъкмо влизаше в кабинета, в който освен него, работеха още двама оперативни работници, когато вътрешният телефон иззвъня.
— Слава, тя идва — чу той недоумяващия глас на дежурния. — По петите ти е.
— Ах, по дяволите! — просъска Дружинин и веднага затвори, защото чу вратата да се отваря. — О, Анастасия, аз пък се страхувах, че съм закъснял и съм те подвел. Наложи се спешно да изляза, но се постарах да свърша работата бързо, та да си дойда за срещата с теб. Току-що влязох.
— Знам — кимна Настя. — Идвах вече и дежурният ми каза, че си излязъл по спешно повикване. Слава, няма да ти губя много време. Пак ми трябват материалите по онези три изнасилвания, спомняш ли си? Онези същите, които взех веднъж, когато се черпехте по случай Жора Стукалкин.
— Защо, какво има? — напрегна се той. — За какво ти трябват?
— Нещо там не ми се връзва — обясни Настя. — Искам да проверя.
— Какво не ти се връзва? — продължи да пита той.
Това посещение не му харесваше. Познаваше Каменская отдавна — тя често вземаше от участъка различни материали и винаги ги връщаше точно в уговорения срок. Ето защо, когато му се обади сутринта и каза, че иска да дойде, той беше сигурен, че тя пак смята да поиска някакви материали по убийства и изнасилвания. Но вътрешният глас му подсказваше, че ще е по-добре да не се видят. В края на краищата ако й трябват материали, каквито има всеки детектив или дежурен, тя ще ги вземе от тях — ако не от Дружинин, от друг оперативен работник. Но ако й трябва конкретно той, то ще е свързано само с ОНОВА дело и на Слава Дружинин никак, ама никак не му се искаше да разговаря с Каменская. Затова след като й бе обещал по телефона да си бъде в службата, бе слязъл на първия етаж и бе предупредил стария си приятел Генка, който бе дежурен по участък: