— Ще ида при Светка да пийнем чай. Щом Каменская се махне оттук, звънни ми, ето ти телефона.
Светка бе любовница на Дружинин и най-добрата й черта беше, че живееше на десет минути пеша от участъка, тъй че му беше удобно да прескача до нея да хапне, да пийне чай, както и за други удоволствия.
Светка беше на работа, затова Дружинин си отключи със своя ключ, с удоволствие пи горещ чай с намазани с боровинков конфитюр дебели филии пресен бял хляб. Полежа около половин час на дивана, задремвайки от време на време, после пусна телевизора и изгледа средната част на някакъв филм — така и не разбра нищо от него. Най-сетне Гена му се обади.
— Тя си тръгна — съобщи му той. — Казах й, че са те извикали някъде по спешност и не се знае кога ще се върнеш. Помоли да ти предам, че утре пак ще те търси по телефона, за да си уговорите нова среща.
След това съобщение Слава се успокои. Щом е решила да му се обади утре, значи днес няма да го чака и той може спокойно да се върне в участъка. И представете си — такава беля! Хем нарочно изчака двайсет минути след обаждането на Генка, не излезе, за да не би случайно да срещне Каменская. От участъка до метрото имаше около седем минути път, най-много десет — с бавна крачка. Той пресметна времето с резерв, чака двайсет минути и когато излезе от блока, беше сигурен, че Каменская вече пътува с метрото към центъра, а тя… Ех, как пък можа да се случи така!
— Та какво, казваш, не ти се връзва? — попита Дружинин.
— Броят на хората, които сте разпитали, когато сте отишли на местопроизшествието. Ако обичаш, извади записките си и да ги проверим набързо още веднъж, а после веднага си тръгвам.
„Ето това е то — мерна се в главата му. — Подушила е нещо. Но какво? Браво на мен, че отново си преписах материалите! Нека ги гледа.“
Отвори касата и извади няколко тънки папки.
— Какво искаш по-конкретно?
— Интересува ме изнасилването на момичето в новостроящата се сграда.
Той й подаде една от папките.
— Ето, гледай. Какво може да не се връзва там?
— В твоя списък установените свидетели са били девет, а аз съм вкарала в компютъра само осем, забравила съм деветия — каза тя, прелиствайки материалите. — Ето списъка. Странно! — Вдигна очи към Дружинин и той неволно потрепера, макар да знаеше, че тя не може да го уличи в нищо. — И при теб са осем. Къде е тогава деветият?
— Бяха си осем. — Той с всички сили се постара да се овладее и дори успя да свие рамене и учудено да се усмихне. — Защо реши, че трябва да са били девет?
— Защото преди да вкарам имената и адресите в компютъра си, отбелязах тези адреси на картата на Москва. И във връзка с изнасилването на момичето в новостроящата се сграда ми се получиха девет точки, а това означава, че в списъка е имало деветима очевидци.
— Но откъде може да се е взел деветият? Да не си си го измислила? Ето, при мен са записани само осем.
— И при мен са записани само осем, но точките са девет. Умът ми не го побира откъде се е взела деветата. Толкова се надявах, че е резултат от моята разсеяност, че в списъка ти има девет души, просто съм изпуснала един. Значи това най-вероятно е адрес на очевидец по някое друго дело и когато съм го нанасяла на картата, съм го номерирала неправилно. Ама че съм глупава! Сега и аз си имам главоболия, и твоето време отнемам.
Дружинин изпита огромно облекчение, задето всичко му се размина толкова лесно. Спомни си филма „Седемнайсет мига от пролетта“ — когато Щирлиц с гласа на Ефим Копелян разсъждаваше на глас, че най-добре се запомня последната тема, засегната в разговора. Сега трябва да измести разговора с Каменская в друга посока, та в случай на нужда честно да отговаря, че, видите ли, разговаряхме за еди-какво си и еди-какво си, а не за някакъв свидетел, когото тя изгубила.
— Слушай, а как обработваш тази информация в компютъра? — попита Дружинин, като направи заинтересована физиономия. — Адреси, имена… Добре, записваш ги и после какво?
— Ами всичко, което решиш. Например интересува те колко пъти са били установявани и разпитвани свидетели, които работят в универмаг „Москва“ на Ленинския проспект. Включваш контекстното търсене, записваш ключовата дума Ленински и компютърът ти изважда поред всички, които според списъка ти работят на Ленинския проспект. Има и по-лесен начин — ако списъците на адресите и имената са ти направени отделно и по азбучен ред.