— Ама как? На ръка ли ги подреждаш? Тогава какъв смисъл има да се занимаваш с това? На ръка можеш да подредиш и картончета, защо ти е да купуваш компютър за това?
— Защо пък на ръка? — учуди се Настя. — С помощта на работния речник. Елементарно е.
— Не те разбрах.
Той наистина не разбра какво общо има тук работният речник, тъй че веждите му се повдигнаха напълно естествено и недоумението в гласа му беше точно по мярка, нямаше преиграване.
Каменская погледна поставения в ъгъла компютър.
— Твой ли е? — попита.
— Общ. Взехме го от стаята на дежурните. Когато на тях им поставиха ново оборудване, ние чопнахме този. Защото имаме страшно много да пишем, нали знаеш? Когато тракаш на машината, другите не могат да работят. А на компютъра се набира тихичко, на никого не пречиш, текстът става чист, без печатни грешки. Пък и в случай на нужда е лесно да се поправи. Та ето, използваме го.
— Ама вие наистина ли използвате тази скъпа машина само като пишеща? И толкоз? — искрено се смая Каменская.
— Е, защо пък… — смути се Дружинин.
— Ясно, значи освен това и играете на него. Включи този агрегат, ще ти покажа как се използва работният речник, за да се правят списъци по азбучен ред.
Дружинин включи компютъра, по тъмното поле на екрана засноваха редове и символи, после на синьото светнаха две редици с директории.
— Поне да бяхте си сложили по-нова версия — въздъхна Каменская. — Направо сте за бой.
— А тази какво, стара ли е?
— Разбира се.
— Откъде знаеш? Тук това никъде не го пише — опита се да я подкачи Дружинин, който вече съвсем се беше успокоил, понеже бе отклонил разговора от деветия свидетел.
— При версията, която ползваш, от двете страни на екрана ти се появяват икони на програми. В по-новите версии програмите ти остават само вдясно, а отляво са ти файловете от текущата директория. Ама ти не знаеше ли?
— Не — честно си призна той. — А по какво се различават програмите от текущата директория?
— Божичко! — ахна Каменская. — Какъв позор! Значи компютърът ти трябва само да си играеш игрички! Как можеш да ползваш дадена техника, без да знаеш елементарни неща за нея? Учебник не си ли отварял? Поне книжката на Фигурнов — написана е съвсем простичко, за начинаещи.
— Нямам време за четене! — озъби се Дружинин, ядосан от този обрат. — Всички вие там, на „Петровка“, сте много грамотни, а ние сме прости хора, не сме завършвали академии.
Каменская вдигна очи към него и той за пръв път видя, че те са съвсем светли и прозрачни. Или по-рано не са били такива? Стори му се, че по лицето й се мерна някакъв странен израз, но изчезна, преди Дружинин да успее да осъзнае това.
— Не се прави на шут, ако обичаш — спокойно отговори тя. — Ако те дразня, мога да си тръгна. Е, ще се учиш ли да боравиш с работен речник?
— Ще се уча — промърмори той. — Хайде, показвай.
Когато след петнайсетина минути Каменская най-сетне си тръгна, Слава Дружинин с изненада забеляза, че ризата под мишниците му е потъмняла от пот. А не бе и подозирал, че е толкова нервен и напрегнат.
Майката на Юрий Оборин — Татяна Алексеевна, — приятна жена с умело боядисани бели коси и гладко, почти без бръчки лице, не скри уплахата си, когато я посетиха служители на милицията във връзка със сина й.
— Нещо противозаконно ли е направил? — ужасена, попита тя.
— Не, Татяна Алексеевна — побърза да я успокои Коротков. — Просто ни е много необходим като свидетел, а не можем да го намерим по никакъв начин. Заминал е за някъде, а за къде — никой не знае.
— Уверявам ви, не е далеч — облекчено се разсмя Оборина. — Вече на два пъти е правил същото: когато се готвеше за кандидатстудентските изпити и когато пишеше първата глава на дисертацията си. Ще знаете — това е абсолютно необходима мярка. В тяхната катедра гледат на аспирантите като на безплатна работна сила. Никой не иска да положи излишно усилие, всичко най-трудно прехвърлят на аспирантите, защото те са безмълвни, безотказни, зависими. Нали предстои дисертациите им да се обсъждат в катедрата, така че не бива да влизат в конфликт с когото и да било, инак никога няма да стигнат до защита. Сега Юрий се канеше да започне втората глава на дисертацията, специално дойде и ни предупреди да не се тревожим, защото ще изчезне за две-три седмици. Каза, че ще отиде на вилата на някакъв приятел, докато още не се е застудило много. И представете си, откак замина, не минава и ден някой от катедрата да не опита да намери Юра у нас. Ту някакъв професор заминал на лечение в санаториум и трябвало Юра да проведе семинарно занятие вместо доцента, който, на свой ред, щял да изнесе лекция вместо професора. Ту там започнала инвентаризация и искали да включат Юра в комисията, та да обикаля кабинетите и да мери завесите и да брои столовете. Не, правилно постъпи, като се скри за известно време, инак няма да може да напише дисертацията си.