Трябваше да опипа почвата — как е настроен Расулов, готов ли е да предаде поста без бой и да се оттегли за заслужена почивка. Ако е готов — добре. Ако ли не, ако почне да се опъва, то тогава…
— Напоследък постоянно се издънваме — предпазливо започна Арсен, без да откъсва очи от Расулов. — Май нещо сме охлабили контрола. Появили са се слаби места. Или сред хората, или в информацията. Ти как мислиш?
— За какви издънки говориш? — навъси се Натик. — Аз нищо не знам.
— Тия дни хората, които подбра за външно наблюдение, са пропуснали важна среща на обект. И не само са я пропуснали, но и не си признаха за това навреме, измамиха ни, като ни дадоха лъжлива информация. Това на нищо не прилича, Натик. Как са могли такива хора да попаднат в нашите редици? Кой ги е наемал?
— Ще разбера кой ги е наемал — обеща Расулов. — Но ти казвам, Арсен: това не може да бъде. Не е възможно да са пропуснали придвижване на обект и не е възможно да са излъгали. Аз не вярвам в това.
— И все пак е факт — въздъхна Арсен. — И аз не повярвах, когато научих.
— Да не би да са те излъгали? — рискува да предположи Расулов.
Веждичките на Арсен, редки и побелели, излетяха нагоре:
— Кой да ме излъже? Кой и защо е трябвало да го прави?
— И ти си прав — съгласи се Натик. — Няма кой и няма защо да те лъже. Какви други издънки е имало?
— Онези, които набираш в групата за сплашване, също не ги бива. Въобразяват си, че са достатъчно умни и опитни, за да действат без команда. Няма спор — действат напълно грамотно, в това отношение нямам претенции. Но без команда! А ти, Натик, най-добре знаеш колко опасен е в нашата работа човек, който си позволява да действа без команда. Със самия факт на съществуването си той поставя под заплаха целия наш механизъм.
— Какво конкретно са направили тези хора?
— Веднъж са имитирали покушение за кражба, разрязали са сака на нашия обект. Обектът се е уплашил, че едва не е изгубил парите и служебното си удостоверение. Вярно, уплахата ни свърши работа. Но самоволните действия! Друг път твоите хора са влезли в жилището на обекта и са направили така, че обектът да го разбере. Пак грамотно, но нали никой не им го е възлагал! Натик, мъчно ми е да ти го кажа, но май с годините си загубил усета си, престанал си да ръководиш апарата си. Може би си уморен? Може би се нуждаеш от почивка?
Расулов помълча, повъртя между пръстите си малахитовата броеница, с която никога не се разделяше.
— Ценя грижите ти за моето здраве, Арсен — каза той най-сетне, — ценя и твоя такт. Прав си, време ми е да се оттегля и да си почина. Доведи човека, който ще ме смени, ще му предам работата. Имаш ли набелязан човек?
— Виктор — отвърна Арсен, като грижливо скри обзелата го радост от толкова сполучливото разрешаване на трудния проблем. — Витя Тришкан.
— Няма лошо. — Натик подъвка устните си, пресмятайки нещо и сякаш опитвайки мислите си на вкус. — Добър избор. Той е млад, енергичен, предан на работата. Но искам да знаеш, Арсен: ако при мен се случват издънки с кадрите, то е само защото Виктор се е издънил с информацията. Моята задача е да определя кръга въпроси, чиито отговори искам да получа, преди да взема решението за вербуването. Въз основа на отговорите на поставените от мен въпроси си съставям мнение за характера на човека, за неговите способности и склонности. Но отговорите на въпросите ми ги носи Виктор, тъй като именно той отговаря за информацията. И ако съм взел неправилно решение, значи информацията, постъпила от Виктор, е била некачествена. Казвам това не за да се оправдая или да те умилостивя. Оттеглям се — това е решено. Но едва ли Виктор ще работи по-добре от мен. И после, ако той се заеме с кадрите, кой ще работи с информацията?
— Именно за това щях да поискам мнението ти — усмихна се Арсен. — Смятай, че това е последната ти задача. Намери ми човек, който да замени Виктор, и тогава и аз ще се оттегля — веднага след теб, защото също като теб заслужавам почивка.