В Домодедово обаче не можа да се стърпи и все пак звънна на Катя. Сега вече можеше — дори Дусик да беше там, не беше страшно. Пристигнал е и се обажда, че е вече тук — нормално.
— Ало — чу нейния нежен и кой знае защо, напрегнат глас.
— Аз съм — каза той дрезгаво и се изкашля. — Моментът не е ли подходящ?
— Не, сама съм. Пристигна ли?
— Ти си се сетила? Или Дусик те е предупредил?
— Разбира се, че ме предупреди. Нали ти звънеше от моя телефон.
— Може ли да дойда?
Между тях увисна мълчание, което се стори на Саприн продължително и предвещаващо нещо неприятно.
— А как си се разбрал с Дусик? — най-сетне попита тя.
Този отговор никак не хареса на Николай. Нима тя продължава да държи на отношенията си с този тлъст шопар? Страхува се да не го ядоса, не иска да го кара да ревнува.
— Ако това те тревожи — отвърна сухо, — мога да му се обадя вкъщи и да му съобщя, че съм пристигнал. Мисля, че при всяко положение ще ми определи среща у теб, няма къде другаде, като се има предвид, че е вече девет вечерта.
— Добре, обади му се — отговори Катя. — Както каже той, така ще бъде.
На Саприн му се стори, че от пластмасовата телефонна слушалка го лъхна арктически студ. Той рязко затвори, пъхна в автомата още една монета и набра номера на Шоринов.
Бяха му достатъчни три минути, за да разбере, че се е самозалъгвал с красивата приказка за любовта на прелестното момиче, съчетало в себе си чертите на съпругата и майката. Всичко се оказа съвсем различно.
Настроението на Шоринов бе повече от благодушно и това бе първото, което накара Саприн да застане нащрек. Николай беше готов да срещне скрити, грижливо завоалирани прояви на ревност от страна на Дусик, но изобщо не бе очаквал, че няма да срещне никакви подобни прояви. Нито веднъж не улови кос поглед, хвърлен му крадешком от Дусик. Нито веднъж не усети в гласа му злобни интонации. Не може да бъде да не се досеща! Та той ги беше подушил още когато нищо не се бе случило, когато Николай и Катя само си разменяха погледи. Защо ли сега е толкова спокоен?
— Браво на теб, че успя да пристигнеш толкова бързо! — доволно каза Дусик. — Сега Катерина ще ни спретне една вечеря, а през това време ние с теб ще се обадим на едно място.
Катя учтиво поздрави Саприн и веднага отиде в кухнята. В погледа й Николай не забеляза нито смущение, нито радост. По дяволите, какво става тук?
Той се позабави в антрето с надеждата, че когато Дусик отиде в хола, Катя ще надникне от кухнята и ще му каже поне една нежна дума, но маньовърът му се оказа напразен. Саприн чуваше как шурти вода, как дрънчат чинии, как нещо съска на котлона. Очевидно Катя дори не се опита да издебне удобен момент, за да му обясни какво става. Когато Николай влезе в хола, Шоринов вече говореше по телефона.
— Да, пристигна. Не ще и дума — както се разбрахме. Добре, записвам. Юридическият факултет, катедрата по наказателно право, аспирант. Казва се Юрий. Да. Да. А за какво ви е той? А, да, разбирам. Не се безпокойте, ще го открие за нула време. Разбрах. Всичко хубаво.
Шоринов затвори телефона, объркано повъртя в ръцете си листчето от бележник, на което си бе записвал нещо по време на разговора, после бавно го смачка и го запокити в пепелника. По лицето му се разля доволна усмивка.
— Е, Николай, големи късметлии излязохме с теб. Ще ми се да знам за какво му е потрябвало това момче.
— На кого — кое момче? — попита Саприн, който не споделяше неразбираемия възторг на Дусик.
— Човекът, който помоли да те извикам, иска да намериш един човек, младо момче. Това трябва да стане спешно — колкото по-бързо, толкова по-добре. Той не знае фамилното име и адреса на този човек, знае само, че е аспирант от юридическия факултет и се казва Юрий. Възнаграждението ти за работата зависи от скоростта. Ако намериш този Юрий за едно денонощие, ще получиш седемдесет хиляди бона, ако го направиш за седмица — само десет. Ясно?
— Е, мисля, че за едно денонощие определено няма да го намеря — сви рамене Саприн. — Ако беше въпрос само да намеря фамилното му име и адреса, вашият познат едва ли би платил за това тези луди пари. Явно този аспирант или не живее в дома си, или изобщо се е укрил. Тъкмо затова заплащането е толкова високо.