Вече дояждаха приготвената на грил риба, когато в джоба на Шоринов запищя пейджърът. Михаил Владимирович го погледна и се намръщи.
— Трябва да се обадя. Катя, налей ми чай, нека поизстине.
Той излезе от кухнята и ги остави сами. Николай разбра, че трябва да използва внезапната пауза, за да си изясни ситуацията. Улови ръката на Катя и я притисна до бузата си.
— Страшно се затъжих — промърмори той и прокара устни по копринената й кожа.
Катя внимателно освободи ръката си и започна да събира от масата използваните чинии.
— Престани, Коля — спокойно каза тя почти без да понижава глас и това повече от всичко друго убеди Саприн, че е загубил. Тя не понижава глас, не се страхува, че Шоринов може да я чуе. Значи между нея и Шоринов всичко е решено, а Саприн е излишният трети. Но защо? Защо? Какво се е променило, докато го нямаше?
— Помисли ли как да уредя живота ти по най-добрия начин? — попита Саприн, сякаш нищо не се бе случило. — Помня, че се разбрахме да си помислиш и да ми кажеш какво трябва да направя.
— Да, помислих. Най-добре ще е с теб да прекъснем всякакви отношения зад гърба на Дусик.
— Защо, Катюша? Какво се е случило?
— Нищо не се е случило. Просто не си подхождаме. Коля, хайде да не наливаме от пусто в празно и да се разберем веднъж завинаги. На теб ти трябва жена-майка. Може би ти самият не го разбираш, но аз не съм сляпа, прекрасно го виждам. А на мен не ми трябва съпруг-син. Това удоволствие съм го изпитала, та чак ми е втръснало. Ти се нуждаеш да треперя над теб като квачка, да размахвам крила, да те облизвам, да те глезя. А на мен не ми трябва съпруг, над когото да треперя и да размахвам крила, разбираш ли? Дошло ми е до гуша. Нямах нормално детство, на всички бях като майка — и на братята, и на сестрите, и на родителите си. И сега ми трябва съпруг-баща, който да ме глези, да ме носи на ръце и да не ме кара да върша каквото и да било. А с тебе пак ще падна под същото робство.
— Но, Катюша, нали ти обещах, че няма да си затрупана с битови проблеми — побърза да възрази Саприн. — Аз отлично мога сам да се грижа за себе си — готвя, пера, разтребвам жилището си. Искам само ти да си с мен.
— Не се самозалъгвай, Коля — тихо каза тя. — Може би наистина няма да ме караш да се въртя около печката или около ваната с прането. Но ще хленчиш, ще плачеш, ще страдаш и ще искаш да те утешавам. А аз не желая такъв живот. Това не ми е интересно.
— Значи твърдо си решила, че оставаш с Дусик?
— Засега — да.
— Какво значи засега!
— Докато не си почина, докато не натрупам сили за следващото усилие. Стига, Коля, нямаме какво повече да обсъждаме. Ако си готов да чакаш още няколко години, може и да се върнем към този разговор.
— А какво ще стане след няколко години? Дусик ще те зареже, така ли? — попита Саприн с неочаквана злоба.
— Е, да речем, че той може да ме зареже и много по-рано — разсмя се Катя. — Просто след няколко години, надявам се, ще ми мине отвращението от всичко, което е свързано с майчинската опека. Тогава с удоволствие ще се омъжа за теб. Не и преди това обаче.
Николай вече бе отворил уста да каже нещо остро, когато в кухнята се върна Шоринов. Пиха чай в тягостно мълчание. Михаил Владимирович явно беше угрижен от някакви неприятности и седеше, потънал в мрачни размисли. Саприн се чувстваше буквално убит от промените, които бяха станали с Катя, и искаше само едно — по-скоро да се махне оттук. И сякаш единствено Катя беше спокойна и се чувстваше комфортно.
Арсен започна леко да нервничи, защото вербуването на Каменская се бе закучило. Първоначално бе планирал да го направи бързо и безболезнено, като заложи на нежелателното огласяване на връзките й с известния мафиот Денисов. А после се занизаха усложнение след усложнение. Кой знае защо, Виктор и досега не можеше да установи кой е направил сечено на Арсен и е известил ръководството на управлението за връзката на Каменская с Денисов. И това безпокоеше стареца най-много от всичко останало. Трудно беше да се измислят обстоятелства, които биха попречили на Витя Тришкан да научи нещо, което той иска да научи. И щом той не успяваше, значи си имаха работа със сила, много по-могъща от самата кантора. Нима са се появили някакви конкуренти на Арсен? Само това липсваше!
Той започна днешната си среща с Виктор именно с този въпрос: