— Научи ли кой е изпратил снимките на „Петровка“?
— Още не, за съжаление.
— Какво е това бавене? — недоволно се намръщи Арсен. — Не виждам къде е проблемът.
— Правя всичко, което е по силите ми. Мисля, че в най-скоро време нещата ще се прояснят.
— Добре. Постарай се да стане по-бързо. Трябва да знам кой слага прът в колелата ми. Без това не мога да работя нормално. Заради тази история с Денисов сме изоставили всичката си работа, но това не може да продължава прекалено много, инак ще загубим клиентелата си. Намери ли глупаците, които са се вмъкнали в жилището на Каменская? Надявам си, че добре си ги наказал.
— Арсен… — Виктор се запъна.
— Да? Какво искаш да ми кажеш?
— Никой не си признава. Кълнат се, че не са влизали в жилището й.
— Браво бе! — възкликна Арсен. — Първо са я изпуснали, когато е била на ресторант с Денисов, но поне си го признаха, когато си ги притиснал до стената. А сега вече са станали толкова нагли, че се смятат за по-умни от всички — не стига че действат самоволно, ами на всичко отгоре смятат, че никой няма да научи за това. Витя, не разбирам какво става в нашата организация. Не разбирам! Откъде се взеха тези хора? Кой ги нае на работа? Къде сте гледали?
— Наел ги е Расулов — каза Тришкан. — Това е негов ресор.
— Виктор! — За пръв път при този разговор Арсен повиши глас. — Знаеш ли коя е най-страшната грешка? Да се смяташ за по-умен от другите. Или другите — за по-глупави от теб, което е едно и също. Знаеш ли кога една игра е загубена? Не, драги мой, не когато е свършила и ти виждаш неприятния за теб резултат. Играта е загубена още в момента, когато дори за част от секундата си допуснал, че противникът ти не е умен колкото теб. Още щом си позволиш такава мисъл, вероятността от погрешни, неправилни действия от твоя страна нараства многократно. И това неминуемо води до загуба. Какво ме гледаш? Не разбираш ли каква е връзката между моите разсъждения и вината на Расулов? Ще ти обясня. Не исках да подхващам този разговор, Витя, защото те обичам, познавам те от много години и безусловно ти вярвам. Но щом стана дума за това, ще ти кажа. Хората е наемал Расулов, но е вземал решението въз основа на информацията, която си му събрал ти. Ти, Витя. И щом Натик ни е довел глупави, самонадеяни хора, хаймани и безделници, за това не по-малко си виновен и ти. А може би и повече. Но ти си млад и не си достатъчно опитен, прощавам ти за недостатъците в работата. Но не мога да ти простя друго. Ти се опита да наковеш Расулов, да изтъкнеш неговата вина, надявал си се да не се сетя за твоята. Ето това, Витенка, е непростимо, това е голям грях. Решил си, че си по-умен и от Расулов, и от мен. Какво друго научи за Каменская?
Смяната на темата беше толкова рязка и неочаквана, че Тришкан се стъписа и дори не разбра веднага за какво го пита Арсен.
— За Каменская ли?
— Ами да. Нали ти възложих да намериш нещичко срещу нея, такова, с което да мога да я хвана на въдицата. Между другото обеща ми да провериш дали не е в интимни отношения с началника си Гордеев.
— Проверих, Арсен. Няма абсолютно нищо, за което да се хванем. Съвършено чиста е.
— Не може да бъде. — Арсен подви тънките си устни, целият му вид изразяваше недоволство. — Лошо търсиш, Витя, не се стараеш. Впрочем уведомявам те, че Расулов напуска. Ти ще трябва да заемеш мястото му.
По лицето на Виктор се изписа такова явно тържествуване, че Арсен не можа да сдържи усмивката си. Ами да, разбира се, хлапакът си мисли, че това е станало заради неговия своевременен сигнал, който навремето се наричаше просто донос, че Расулов е отстранен от бизнеса и сега Виктор ще се занимава и с кадрите, и с информацията, с други думи — ще стане вторият човек в кантората след Арсен. И ако в неговите ръце бъдат и кадрите, и информацията, ясно е, че именно той, Тришкан, ще наследи стареца. Хайде де, мечти!
— Ще се заемеш с кадрите — да се надяваме, че ще работиш по-успешно, отколкото с информацията. А за информацията ще намеря друг човек.
Ударът улучи точно целта и се оказа дори по-болезнен, отколкото Арсен бе очаквал. Само за миг Виктор буквално позеленя.
— Не сте ли доволен от работата ми? — попита той с внезапно потреперал глас.
— Ами как да ти кажа… Разбира се, на този свят няма съвършенство, но трябва да се стремим към него. Ти не можа да научиш кой е направил доноса срещу Каменская. Не можеш да ми намериш нищо, с което мога да я хвана. Още не си изяснил защо Денисов води двойна игра с нас. Дори не можеш да направиш нещо съвсем елементарно — да изясниш кой от нашите хора, в нарушение на инструкцията, е влизал в жилището на Каменская. Не е ли множко за толкова кратко време? Ако и занапред продължава така, няма да можем да изпълним нито една поръчка. Ето защо опитай да подбереш кадри по свой вкус, а за информацията ще взема друг човек.