Минаха още десетина минути и от същата врата излезе възрастен човек. Зиморничаво загърнат в шлифера си, той бавно закрачи по уличката към осветения булевард. Александър вече се канеше да запали двигателя, за да го последва тихо, но реши да почака, докато старецът се отдалечи още. В момента, когато реши, че разстоянието вече е напълно достатъчно и може да потегли, без да предизвика нечие внимание, човекът с шлифера влезе в една телефонна кабина. Каменски постоя, помисли няколко секунди, после все пак потегли, подмина стареца в телефонната кабина, излезе на булеварда и спря. Прецени, че ако старецът е забелязал колата и внимава дали някой не го следи, ще е по-добре да го подмине и да се скрие.
Извади от джоба си радиотелефона и набра номера на сестра си. Даваше заето. Набра го отново. Пак заето. Огледа се наоколо за място, от което би могъл да види излизащия от уличката старец, без той да го забележи. Намери такова място, но за да стигне до него, трябваше да направи няколко сложни маневри. След като най-сетне зае удобна позиция, Александър отново набра номера на Настя. Този път даде свободно, но в същата секунда той видя стареца — крачеше все така бавно, пъхнал ръце в джобовете на шлифера си и зиморничаво прегърбен.
— Ало — чу Александър в слушалката гласа на Настя.
— Аз съм — бързо каза Каменски, без да откъсва очи от дребната фигурка, която току се сливаше с мрака.
— Откъде се обаждаш?
— От колата. Мисля, че в момента виждам човека, с когото се среща твоят москвич. Да го последвам ли?
— Чакай. Как изглежда?
— Някакъв дядка на около седемдесет. Възможно ли е?
— Откъде се взе?
— Тришкан влезе в някакво заведение, стоя вътре около половин час, после си тръгна. Аз останах да чакам да излезе още някой. Отначало излезе едно младо момче — от онези, нали ги знаеш, с дебелите вратове. Оставих го да си върви по пътя. После излезе това старче и тръгна право към една телефонна кабина. Веднага те набрах, но постоянно даваше заето. Ето, сега той излезе от кабината и отива към тролейбусната спирка. Да го последвам ли?
— В никакъв случай! Веднага ще те забележи. Благодаря ти, Санечка. Прибирай се вкъщи.
Настя затвори телефона и си пое дъх. Такъв бил значи този приятен баритон. Старче на около седемдесет. Но хитро старче. И предпазливо. Късно вечер по пустите улици не можеш да го проследиш, без да те забележи. Правилно постъпи, като прати Саша да се прибира. И без това не може сама, с голи ръце да повали тази кантора. Но ще може да направи така, че да престанат да я тормозят. Този старец е подхванал с нея игра на амбиции? Моля. След ответния й ход задълго ще загуби желание да се състезава с нея.
Но преди да направи ответния си ход, трябва да разбере каква интрижка е заплел Виктор Тришкан. Защо е станало така, че той я е снимал с Денисов, а старецът нищо не знае за това? Защо Тришкан е пратил снимките на „Петровка“? Играе двойна игра? Работи и за друг човек?
Сред многобройните дела, с които се занимаваше Игор Лесников, беше и делото за убийството на депутата от Държавната дума Самарцев. Той успя доста бързо да очертае кръга на заподозрените, но се оказа, че всички имат алиби. Следователят, на когото бе възложено разследването, реши да действат едновременно по две направления: да търсят нови фигури и отново грижливо да проверят алибито на всички установени досега.
Преди да започне грандиозния си поход из целия град, за да търси факти, потвърждаващи или опровергаващи алибито на всеки заподозрян, Лесников, както обикновено, отиде при Коля Селуянов.
— Помогни ми да си съставя маршрута — помоли го той. — Ето адресите на заподозрените, ето местата, където те твърдят, че са били в момента на убийството. А това са адресите на хората, които са ги видели там.
— То се знае! — театрално въздъхна Селуянов. — Когато е да се състави маршрут — търсите мен, а когато си хапвате нещо вкусно, гледате да сте сами.
Селуянов отдавна се бе развел с жена си, живееше сам и тъй като никак не го биваше да готви, въпросът за домашното хранене беше болезнен за него. Постоянно беше гладен, защото не само не умееше да готви вкусно, но и не умееше да яде безвкусна храна.
Той сложи пред себе си листчетата с адресите, по които се ориентираше безпогрешно дори без карта.
— Ето тези — драсна с молив срещу четири адреса — са в един район, можеш да започнеш от тях, още повече че от центъра дотам се стига лесно. Ето виж, първо този адрес, на улица „Мошел“, после на „Профсъюзна“, а после ще завиеш надясно и ще стигнеш до булевард „Нахимовски“. Това е по този район. После пак ще се върнеш на „Профсъюзна“… — За три минути той състави за Лесников оптималния маршрут, който обхващаше всички адреси, представляващи интерес за него. — И какво ще получа срещу своята приказна доброта?