— Каквото кажеш — скъпернически се усмихна Игор.
— А какъв е този адрес на „Болшие каменшчики“?
— Човек, с когото един от заподозрените в деня на убийството е ходил да гледат някаква вила извън града.
— Тогава имам към теб една молба. Някъде на тази улица живее човек, който е бил свидетел по случай на изнасилване и убийство. Не знам точно за какво престъпление става дума, но там трябва да има такъв свидетел. Ще поразпиташ ли?
— Разбира се. Нямаш проблеми.
До улица „Болшие каменшчики“ Игор Лесников стигна едва привечер. Според съставения от Селуянов маршрут това беше един от последните адреси, които трябваше да посети. Лесников бе уморен и гладен като вълк, затова преди да намери жилището на някой си Голубцов, се отби в първото попаднало му капанче и набързо излапа два кренвирша с кетчуп и мариновани краставички. Разболяваща храна — дори при желание да причини на стомаха си максимална вреда, трудно би избрал нещо по-сполучливо. Кренвиршите бяха прекалено подлютени, а краставичките сякаш се състояха само от оцет. Игор си осигури криза на гастрита и с чиста съвест тръгна да търси гражданина Голубцов.
За щастие той си беше вкъщи и прие Лесников съвсем дружелюбно.
— Но следователят вече ме разпита! — каза той учудено. — И аз му разказах най-подробно как с Дроздецки ходихме да гледаме онази вила извън града. Не беше ли достатъчно?
Дроздецки беше един от заподозрените в убийството на депутата Самарцев. Още при първия разговор със служителите на милицията той бе заявил, че в деня на убийството са ходили с неговия познат Голубцов извън града. Голубцов бе потвърдил думите му, но сега Лесников трябваше да провери всичко още веднъж.
— Вижте — меко подзе Игор, — за нас, служителите на милицията, това е повече от достатъчно. Но нали става дума за убийство на депутат от Държавната дума, а това означава повишено внимание от страна на журналистите, които си примират да уличат милицията, че не знае нещо. Ето защо при подобни случаи сме принудени да събираме огромни количества всякаква, и най-незначителна информация, та нашата жълта преса да не може да каже: Видяхте ли, следователят не е попитал за това, забравил е за онова, а на еди-какво си изобщо не е обърнал внимание. Разбирате ли какво имам предвид?
— Естествено, естествено — припряно се съгласи Голубцов. — Питайте, моля.
— И така, вие твърдите, че в деня, когато е станало убийството на депутата Самарцев, сте ходили извън града. Кога точно се случи това?
— Това беше… — Голубцов се замисли за миг. — В събота, на 7 октомври.
— Предварително ли бяхте запланували това пътуване?
— Не че беше предварително… — Той сви рамене. — Предната вечер, в петък, ми се обади Дроздецки и каза, че е готов да си поговорим — мислеше да купи моята вила, но искал предварително да я разгледа. Попита ме дали ще ми е удобно да отидем в събота. Отговорих му, че още не знам с какво време ще разполагам, но това ще се разбере в събота към обяд. На другия ден към дванайсет разбрах, че следобедът ми е свободен, обадих се на Дроздецки и му казах, че можем да отидем.
— Къде му се обадихте? Вкъщи или в службата?
— Вкъщи. Каква служба в събота?
— Продължавайте, моля.
— Разбрахме се да се срещнем и аз отидох на площад „Въстание“, Дроздецки вече ме чакаше. Качи се в моята кола и заминахме. Защо да харчим бензин с две коли?
— В колко часа стана това?
— Уговорката ни беше да се срещнем в два и половина. Доколкото си спомням, отидох пет минути по-рано…
И така стъпка по стъпка, минута по минута. Към края на разговора Лесников искаше само едно: да се прибере и да си легне да спи. Проверката на алиби е една от най-сложните задачи, изисква точност и прецизност. По-късно всяка дума на този Голубцов ще трябва да се съпостави с показанията на Дроздецки, за да се види може ли алибито да се приеме за доказано или не. При това трябва да се има предвид, че показанията на добросъвестни хора за едно и също събитие непременно трябва да се различават, но степента на тези различия не бива да надвишава границата на допустимото. Когато различията са прекалено много, това е също толкова подозрително, колкото ако са прекалено малко или изобщо липсват.