— В колко часа се върнахте в Москва?
— Мисля, че около девет. Заедно стигнахме до площад „Въстание“, където Дроздецки беше оставил колата си. Сбогувахме се, той се качи в своята кола и се разделихме. Това е всичко.
— Добре, Василий Викторович, благодаря ви за помощта. А сега имам няколко въпроса, които нямат връзка със случая. Може ли?
— Моля, питайте — широко се усмихна Голубцов.
— Кажете ми, Василий Викторович, отдавна ли живеете в този район?
— От близо двайсет години.
— Вероятно познавате много хора наоколо?
— Разбира се.
— Да са ви говорили наскоро за едно изнасилване с последвало убийство?
— За какво изнасилване? — здравата се уплаши Голубцов. — Защо трябва да са ми казвали?
— Не, не се вълнувайте толкова — побърза да го успокои Лесников. — Просто известно ни е, че някъде на вашата улица живее човек, който е бил свидетел, дори милицията го е разпитвала след престъплението. Той е дал много ценни показания, следователят иска да си поговори с него, обаче онзи служител е бил небрежен и е загубил листчето с адресите. Представяте ли си? Сега издирваме свидетелите из целия град. А милиционерът си спомня, че онзи човек живеел на „Болшие каменшчики“, само че номерът и името на човека са изгубени. Разбирате ли каква беля!
— Не — поклати глава Голубцов, — не съм чувал за това престъпление. Но оставете ми телефона си — ако чуя нещо, ще ви се обадя.
— Много ви благодаря. — Игор бързо написа на листче номера на телефона си и го подаде на домакина. — Всичко хубаво, Василий Викторович. Беше ми приятно да се запознаем.
Веднага щом затвори вратата след Лесников, Василий Викторович Голубцов се втурна към телефона.
— Те ме търсят! — панически заговори той, когато Дроздецки вдигна слушалката. — Идваха тук.
— Тихо, тихо, карай поред. Кой е идвал?
— Един оперативен от „Петровка“. Проверяваше алибито ти.
— Е, и? Ти му разказа всичко, както се бяхме разбрали, нали?
— Да, дума по дума. А после попита дали не познавам на нашата улица някакъв човек, който е бил свидетел по случая с изнасилването.
— И ти — какво?
— Казах, че не познавам такъв човек.
— Ами браво, добре си отговорил. Каква е тази паника? Ти не знаеш, и никой не знае. Улицата е голяма, по нея има много блокове. Не се притеснявай, спи спокойно. Твоето момче от Южния район унищожило ли е всички документи?
— Казва, че да.
— Ами това е прекрасно! Как беше казано в едно безсмъртно произведение? Няма документ — няма човек.
Но с думите от прочутия роман Дроздецки само се опитваше да успокои приятеля си Голубцов. Убийството на депутата беше следствие от колективно взето решение, за изпълнител бе определен Дроздецки — човек твърде богат, но без голям опит в организационните въпроси. Вместо да се погрижи за алибито си предварително, Дроздецки се обади на Голубцов чак когато първите думи пред следователя бяха изречени и приятелят му не можеше да си ги вземе обратно. Голубцов беше стабилен човек и никога не подвеждаше приятелите си. Как можа да се случи обаче — точно в този ден взел, че отишъл по свои работи в Южния район и се озовал близо до мястото, където било извършено престъпление. Хем не просто се озовал, ами и видял някакви момчета, които закачали момиче. Разбира се, ченгетата си записали неговите координати. И това унищожи цялото алиби на Дроздецки, който, без да му мигне окото, бе заявил, че в деня на убийството на депутата е бил извън града с Голубцов — да оглеждат вилата му. Създаде се критична ситуация и изходите от нея бяха само два. Или да промени показанията, които бе дал пред следователя, или да махне Голубцов от милиционерските документи. Второто беше за предпочитане, защото първото беше просто безсмислено.
Но как са могли ченгетата да се докопат до свидетеля на „Болшие каменшчики“? Както и да е, това не е най-важното. Лошото е, че и милиционерите, и други свидетели могат да познаят Голубцов. Щом са стигнали до улицата, значи ще пипнат и човека. Значи какво следва? Правилно, трябва да се направи така, че ако се стигне дотам — да няма кого да познаят. Голубцов е дал показанията, които трябваше да даде, той не е нужен повече. Разбира се, думите от романа са правилни, но думите от живота — още повече. А в живота, не в книжките, един голям политик бе казал: „Няма човек — няма проблем.“ Именно.