Глава 18.
Когато Михаил Владимирович Шоринов се обади на Олга, тя вече спеше дълбоко, положила глава на рамото на мъжа си. Когато чу трелите на апарата, моментално се събуди и уплашено грабна слушалката — да не би Бороданков да чуе.
— Ало — прошепна съвсем тихичко.
— Можеш ли да говориш? — чу гласа на Шоринов.
— Почакай малко, ще отида в другата стая.
Тя внимателно се измуши изпод одеялото, напипа очилата си на нощното шкафче до кревата, взе телефона и го понесе към хола. От самото начало беше противник на дериватите, поставени из целия апартамент — като у повечето техни познати. Предпочиташе един апарат с дълъг десетметров шнур. Цял живот Олга Решина правеше неща, намиращи се извън одобряваните от обществото морални норми, и това я бе приучило да бъде предпазлива и да избягва ненужните рискове.
В хола беше студено. Вечерта Саша бе пушил много и когато си лягаха, оставиха прозореца отворен, за да се проветри. Олга потрепера, запали аплика над фотьойла и се загърна в хвърленото на дивана меко карирано одеяло.
— Какво има, Миша? — попита най-сетне.
— Как вървят нещата с Оборин?
— Ти да не откачи нещо? — възмути се Олга. — Звъниш ми в дванайсет и половина през нощта, за да ме попиташ за Оборин?
— Именно. И много се надявам да ми отговориш.
— Нещата се развиват нормално. Пише дисертацията си и с уверени крачки върви към финала. Остават му три-четири дни и — край. Може би ще ми обясниш…
— А успя ли да научиш нещо?
— Не. Засега нищо.
— Дявол да го вземе! Добре, Оля, ситуацията се променя. Трябва веднага да върнеш Оборин в дома му.
— Защо?
— Защото го търси един много влиятелен човек.
— Да го търси! — Олга се прозя. — Не може да го намери, защо трябва да се тревожим!
— Не ме разбра. Трябва да го намери.
— Защо? — сепна се тя. — Някакви промени ли има при теб?
— Как да ти обясня… — запъна се Шоринов. — Абе този човек е много силен и много богат. Не знам за какво му е потрябвал нашият аспирант, но мога да се досетя. Оборин специализира върху престъпления в банковата сфера, а този човек е свързан с мрежа от големи банки. Вероятно спешно му трябва квалифициран юрист, който е вещ по проблема му. Млад човек, който иска да постигне нещо в този живот и да спечели добри пари. Знам, че е наел един от най-перфектните специалисти и му е възложил да намери Оборин. Смея да те уверя, Оленка, че специалистът е от такава класа, че ще намери и клиниката, и вашето отделение, и умиращия аспирант. Е, искаме ли това?
— Не! — уплашено възкликна Олга. — Такова нещо никак не ни трябва.
— Ето затова нека той се прибере вкъщи. Нека го намерят без много усилия. В края на краищата и без това скоро ще умре, дори е по-добре това да не става в отделението. Ще умре, нали?
— Да, надявам се — отвърна тя разсеяно, защото вече трескаво търсеше повод още утре да изпише Юрий и той да си се прибере у дома.
Олга знаеше, че действието на лакреола има два етапа, две фази. През първия етап човек от ден на ден се чувства все по-зле, но ако престане да взема препарата, спира и влошаването на състоянието му. Подобряване естествено не настъпва без специално лечение, но няма и влошаване. А през втория етап стават така наречените необратими промени, когато спирането на препарата вече не играе роля. Състоянието продължава да се влошава, макар и не така бързо, както под въздействието на лекарството, и човекът умира. Първата фаза трае обикновено от четири до седем денонощия — в зависимост от възрастта и състоянието на сърцето и целия организъм, втората — от четирийсет и осем до осемдесет часа. Така беше с първите модификации на лакреола. Новите варианти, разработени след получаването на архива на професор Лебедев, действаха по-меко, като удължиха първата фаза до осем-десет денонощия, а втората — до пет-седем. Сега въпросът беше в коя фаза се намира днес Оборин. Ако е във втората, може без опасения да го пусне да си върви. След няколко дни той ще умре. Ами ако е в първата? Серьожа все още нищо не е научил и ако тя пусне Оборин да си иде вкъщи и го остави жив, той ще се превърне в бомба със закъснител.
Угаси лампата в хола и се върна в спалнята. Като гледаше да се движи колкото може по-тихо, сложи телефона на пода до кревата, свали очилата си и се пъхна под одеялото. В същата секунда светна нощната лампа: запали я мъжът й с копчето до себе си.