— Кой ти се обади? — попита той и Олга долови в гласа му застрашителни нотки.
— Шоринов — отговори тя колкото можа по-спокойно.
— Какво иска по това време? Решил е да ти говори за любов посред нощ? — Бороданков посегна за цигарите, запали и се облегна на високо подложените под гърба му възглавници.
— Престани, Сашенка — каза Олга колкото можеше по-меко. — Прекрасно знаеш, че връзката ми с Михаил отдавна е минало. Откак сме женени с теб, поддържаме с него само приятелски и делови отношения.
— Значи те търсеше по работа? — изхъмка той.
— Разбира се, мили.
— И какво се е случило? Какво толкова спешно имаше да ти каже?
— Сашенка, не утежнявай живота си с тези неща. Ти си талантлив учен, трябва да работиш върху лакреола, а ние с Михаил осигуряваме деловата страна на нещата, за да може ти да не се разсейваш с разни глупости.
— Оля, имам чувството, че нещо се върши зад гърба ми. Вие с Шоринов криете ли нещо от мен?
— Ох, Саша, какво можем да крием от теб? Откъде ти хрумна да ни подозираш?
— И все пак… щом ти се обажда посред нощ, значи има някакви усложнения. Защо аз нищо не знам за това?
— Защото не е нужно да знаеш. Ти трябва да работиш върху лакреола, а ние с Михаил сме за това — да се борим с усложненията. Хайде стига, Сашенка, моля ти се…
— Искам да знам за какви усложнения става дума.
— Е, добре. За да откупи архива от вдовицата на Лебедев, на Шоринов му трябваха много пари в брой. Той нямаше такива възможности и се обърна към свой познат, който му даде необходимата сума срещу много висока лихва. Тъй като при нас засега перспективите за започване на производство не са ясни, не се знае кога ще тръгнат печалбите, а неговият дълг расте, Михаил е започнал да търси възможност да върне парите. Иска да инвестира в начинание, което ще му даде бърз оборот и голяма печалба. Но нали разбираш, Сашенка, че без риск и без нарушения на закона нищо не става. Постоянно се получават усложнения.
— Не разбирам — раздразнено отвърна Бороданков и с рязко движение загаси цигарата в пепелника. — Защо трябва непременно да си търси белята? Когато лакреолът бъде готов, твоят Михаил ще стане негов едноличен и самовластен производител, монополист. Ще започне да печели от това толкова пари, че спокойно ще върне всякакъв дълг с всякакви лихви и дори няма да го забележи. Защо не може да почака малко и да направи всичко законно? Защо трябва на всяка цена да се занимава с авантюри?
— Защото дългът му расте и с всяка изминала седмица става все по-голям. Ти не можеш да разбереш това. Тези пари не излизат от нашия джоб. Ако ти лично трябваше да връщаш пари с лихвите от нашия общ семеен бюджет, щеше да разсъждаваш другояче. И после — какво право имаме ние с теб да решаваме вместо Михаил как трябва да постъпва? Нали именно той финансира целия проект, половин година безропотно ни даваше пари, за да може отделението да функционира, той плати труда на човека, който обиколи цяла Европа, докато намери вдовицата на Лебедев, най-сетне — той плати архива. А какво направихме ние за него?
— Той ще получи цялата печалба от производството на лакреола. Та той ще стане милиардер!
— Именно, Сашенка — ще получи, ще стане… Бъдеще време, и то неопределено бъдеще. А ние с тебе вече получихме от него всичко, което ни беше обещал. Затова трябва да проявяваме разбиране. И ако нещо го тревожи и той смята за нужно да го обсъди с мен, ние трябва да се съобразяваме с всичко това, дори да ни причинява неудобства.
Тя се стараеше да внимава какво говори, да не би — пази боже! — да обиди Александър, да не би случайно да прокара разделителна линия между него и себе си. При кавги или просто тежки разговори човек лесно се поддава на тази съблазън и не забелязва как разделителната линия се разширява и задълбочава и ако допреди малко, само преди пет минути, си можел просто да я прекрачиш, изведнъж дори не можеш да видиш отсрещния бряг. Не, опитната и изкусна в съблазняването на мъже и в поддържането на добри отношения с тях Олга внимателно следеше линията да не се разшири, навсякъде, където беше уместно, употребяваше израза „ние с теб“. Ние с теб. Ние сме съпрузи. И каквото и да се случи, сме заедно. В здраве и в болест. В нещастие и в радост. В нищета и в богатство. Но, разбира се — най-вече в богатство. И в слава. Всичко останало се спазваше грижливо само за да не се откачат от въдицата тези две златни рибки. Макар дълбоко в душата си Олга Решина прекрасно да разбираше, че не изпитва никаква страстна любов към мъжа си, както не я бе изпитвала и по-рано. Но Бороданков беше мъжът, когото сама си бе избрала, когото бе чакала търпеливо дълги години, бе треперила над него като над засети семенца, грижовно бе плевила и торила тази леха с екзотични цветя. Беше вложила в този мъж младостта, силите, душата си. Беше си поставила цел и я бе постигнала. И сега нямаше никакво намерение да разсъждава доколко правилно е избрала тази цел. Александър Инокентиевич Бороданков, доктор на медицинските науки, професор, бе нейно лично, персонално завоевание. И сега тя имаше нова цел — да стане съпруга на Нобеловия лауреат Бороданков. Затова щеше да обича мъжа си, да го котка и заобикаля с грижи, да го пази от неприятности и всячески да му помага в работата, та в края на краищата да постигне целта си. И ако в името на тази цел трябваше да извърши престъпление — какво пък, Олга беше готова. Тя беше готова на всичко.