Оборин втори ден лежеше и ставаше само за да яде и да ходи до тоалетната. Мозъкът му работеше като навита пружина, но дисертацията вече не интересуваше Юрий. Беше разбрал, че Олга го е излъгала, и само слабостта и прилошаването му пречеха да изригне клокочещата в него ярост.
Вчера, когато медицинската сестра Юля случайно се изпусна, че съпруг на Олга е самият професор Бороданков, Оборин изпита чувството, че го заляха с кофа студена вода. Така ставаше винаги когато внезапно му се разкриеше неприятна истина. Загуби цял ден, за да си припомни всички най-дребни подробности, свързани с отношенията му с Олга. Историята на тяхното запознанство. Лъжата й за ревнивия съпруг, който се познавал с всички служители в отделението и непременно щял да разбере, ако Олга се среща с Оборин. Защо не можеше направо да му каже, че съпругът й работи в същото отделение? Това щеше да изглежда много по-убедително от приказките, че се познавал с персонала.
При тази мисъл Оборин се сепна, той разбра: тук има нещо! Щеше да е много по-разумно и просто да му каже истината за мъжа си. Мъжът й действително се познава с всички в отделението и всеки момент може да научи, че жена му е зарязала дежурство и е хукнала на среща. Но защо Олга бе избрала по-сложния път? Ако намереше отговора на този въпрос, Юрий щеше да разбере и останалото.
По обяд на Оборин му се стори, че е намерил отговора. Истината, че мъжът й работи в отделението, е можела да попречи само в един случай: в случай че Олга е трябвало непременно да вкара Юрий в отделението. Но защо? Съпругът трябва да бъде ревнив, тъй че да нямат възможност да се срещат. Единственият вариант, който между другото бе измислил самият Оборин, беше клиниката, където работеше Олга. Но и този вариант трябваше да отпадне, щом мъжът й всеки ден е там. Значи се е налагало да скрие факта, че мъжът й ще е наблизо. Но от това неумолимо следваше изводът, че Оборин — неизвестно защо — непременно е трябвало да бъде настанен в отделението. И до това решение, което му бе изглеждало остроумно и оригинално, го бяха довели за ръчичка, както малко дете — до витрина с играчки.
Вбесен от измамата, Оборин разсъждаваше ясно и последователно. Отначало се бе чувствал тук прекрасно, после Олга му каза, че трябва да скрият това от лекаря, инак нямало да имат основание той да остане тук. И веднага след това Юрий започна да се чувства зле. Слагат му нещо в комплекса витамини. Значи няма да ги пие повече — това е ясно.
После се появи Серьожа — тази същинска шахматна енциклопедия, който обаче допускаше някакви съвсем идиотски грешки. Оборин започна да си припомня изиграните със Серьожа партии, но вместо това, постоянно си спомняше за колата на Тамара. Образът на зелената жигула настойчиво изникваше пред очите му всеки път, когато си припомняше за какво си бяха говорили в момента, когато Серьожа правеше поредния си абсурден ход и с един замах проваляше съвсем прилична партия, която би могъл достойно и без да изпитва срам, да доведе до реми.
Юрий Оборин прекара целия вчерашен ден в тежки размисли над въпроса кому и защо бе потрябвало да организира цялата тази грандиозна измама. Разбираше, че се е натресъл в някаква тъмна история и това е свързано с внезапното появяване и изчезването на Тамара Коченова. Какви ли ги е забъркала Томка? Явно е било нещо сериозно.
След единайсет отново дойде Серьожа, понесъл под мишница шахматната дъска. Юрий не се чувстваше по-зле от вчера — бе изливал в мивката витамините, които му носеха с обяда и вечерята, но предвидливо се престори, че му е лошо, и дори се извини, че ще играе, без да става от леглото.
Реши да направи експеримент, за да провери догадките си, които му изглеждаха съвсем логични, но същевременно невероятни. „Ще го накарам да допусне грешка точно на двайсет и петия ход. Не по-рано и не по-късно, точно на двайсет и петия. Ако успея, значи догадката ми е вярна“ — каза си Оборин.