Днес той играеше с белите фигури и градеше партията така, че на двайсет и петия ход позициите на черните да бъдат очевидно по-силни. С други думи — постави примамка. И с лекота се поддаде на подхванатия от Серьожа разговор за странностите на любовта и непредсказуемостта на жените, като същевременно се стараеше да брои ходовете, тъй като играеха по любителски — без часовник и без да си водят бележки.
— Разкажи ми за годеницата си — помоли Оборин.
— Нима ви е интересно? — учуди се Серьожа.
— Защо не? Ти постоянно ме разпитваш за моите жени, значи ти е интересно. И на мен ми е интересно.
— Е, има голяма разлика, Юрий Анатолиевич — разсмя се младежът. — Аз ви разпитвам, както чирак разпитва майстора. Уча се от вашия опит. А какво може да ви интересува моята Альонка?
— Полза няма, прав си — съгласи се Юрий и се постара да запомни, че Серьожа направи седемнайсетия ход. — Но за теб може да се окаже полезно. Спомняш ли си онзи стар виц как един съпруг отишъл в милицията да съобщи, че жена му изчезнала? Милиционерът иска той да му изброи особените й белези и мъжът казва: дребна на ръст, криви крака, рядка коса, очите леко кривогледи, половината зъби железни, гласът креслив. Изброявал, изброявал, накрая махнал с ръка и казал: „Абе я зарежете, гражданино началник, не я търсете тая глупачка, майната й!“
Серьожа се разсмя толкова заразително, че Оборин в един момент дори се усъмни дали е прав да подозира хлапака в участие в заговор. Само хора с чиста съвест могат да се смеят така весело и безгрижно. Впрочем експериментът бе замислен, за да провери именно това.
До двайсет и втория ход Оборин търпеливо слуша колко чудесна била Альонка — добра, умна и красива. Оставаха му три хода, преди да реализира идеята си. На двайсет и третия ход по невнимание откри царицата си и Сергей естествено веднага се хвърли в атака. На двайсет и четвъртия ход Оборин пожертва кон, след което преимуществото на черните на дъската можеше да се види дори от малко дете. И накрая, на двайсет и петия ход, откри царя си, като създаде на Сергей поне две възможности да обяви шах. Това беше решаващият момент, за който Оборин се бе подготвял внимателно: шах на белия цар можеше да се обяви чрез ход или с коня, или с царицата. И двата толкова съблазнителни хода биха довели до катастрофални последствия за черните, защото тези две фигури бяха крайъгълните камъни на отбраната, построена за защита на черния цар, и придвижването им далеч напред по дъската така оголваше отбраната на черните, че през нея можеше да мине дори жив кон, камо ли шахматен. По принцип такъв ход лесно можеше да се предвиди, ако играчът гледа поне три-четири хода напред, което беше по силите дори на не твърде умен новак. И тъй, след като направи своя двайсет и пети ход, Юрий Оборин се прозя и заяви:
— Слушай, не ти ли залепват червата от толкова сироп? Прекалено захаросана история, чак е подозрително…
— Но тя е такава, Юрий Анатолиевич, нищо не си измислям. Наистина е невероятно момиче.
— Добре, годенико, да приключваме разгрома на германците край Полтава. Днес май наистина не съм във форма, я какви глупости съм направил на дъската! Матирай ме в три хода и да си лягам. Напоследък нещо не се чувствам добре, изглежда, остарявам.
— Какво говорите, Юрий Анатолиевич, на вашите години! — искрено се възмути Серьожа. — За каква старост говорите? Засрамете се.
— А, не си прав — мрачно въздъхна Оборин. — Ето например наскоро ми дойде на гости една моя бивша приятелка, Тамара — спомняш си, разправял съм ти за нея. Та тя за четири месеца получила две сърдечни кризи, дори викали „Бърза помощ“. И се чудела, че ето — млада е, едва навършила трийсет, но лекарят, който дошъл с линейката, й казал, че хората набират здраве само до седемнайсет години, а от осемнайсет нататък започват предимно да го губят. Вярно, животът на Томка е неспокоен, нервен, вечно й се случват разни неприятности…
Серьожа направи двайсет и петия си ход — разбира се, погрешен, — след което получи мат в четири хода.
Оборин спа дълбоко, но не благодарение на душевното си спокойствие, а по-скоро от слабост, и се събуди едва когато пак Серьожа му донесе закуската. По физиономията му личеше, че още не се е съвзел от смайването си — как е могъл да изгуби такава партия, и то толкова мълниеносно!