— Бороданков ми каза, че искаш да те изпишем утре — каза тя без предисловия.
— Да — потвърди Оборин. — А теб какво те безпокои?
— Но аз мислех, че сме се разбрали… — Тя се смути. — Мъжът ми замина…
— Оленка, мила, но нали ти целия ден днес си на работа. Ще бъдеш тук до десет вечерта. Какъв смисъл има тогава да се прибирам? Тук поне знам, че си близо до мен, че мога да натисна копчето на звънеца и да те извикам. И без това трябва още малко да поработя върху текста — по-добре да го направя тук. Защото се познавам: ако сега се прибера, ще започна да въртя телефони, да се занимавам с разни глупости, ще бъбря с приятели, с родителите си. И в резултат няма да изпипам докрай тавата, а утре ще започна да се разкъсвам между теб и текста. Защо е нужно това? Съгласна ли си?
Тя вече се бе овладяла напълно и се сети какво и как трябва да направи, за да го накара да се прибере вкъщи още днес.
— Естествено, мили. — Разкопча престилката си и полегна до него на леглото, което бе достатъчно широко за сексуални игри. — Разбирам, че главното за теб е работата ти, твоята дисертация — мъркаше тя, сложила ръката му върху гърдите си, докато нежно го галеше по корема. — Но честно да си призная, надявах се, че още тази нощ ще можем да бъдем заедно. А така ще изгубим цяла нощ. Жалко! — Ръката й се плъзна по-надолу и Олга внезапно разбра, че Оборин наистина е много зле. За пръв път, откак се познаваха, той не реагира на ласките й. — Какво ти е? — попита го загрижено. — Наистина ли не си добре? Искаш ли да извикам кардиолог, за да те прегледа?
— Всичко е наред, Оленка, не се тревожи. Е, голяма работа, в момента не съм лъвът, когото познаваш, трябва ли веднага да викаме кардиолог? Случва се.
Тя стана, закопча престилката си и приседна във фотьойла до него. Взе ръката на Оборин, започна внимателно да гали пръстите му, като от време на време я вдигаше до устните си и я целуваше.
— Господи, Юрочка, колко си ми глупавичък! — тихичко нареждаше тя. — Ако чувстваш, че нямаш нито сили, нито желание — кажи си. Не бива да се срамуваш от това, наистина се случва, и то често. А ти започваш да ми разправяш за текста, който трябвало да изгладиш. Обещай ми, че няма вече да си търсиш такива оправдания.
— Обещавам — усмихна се Оборин.
— Обещай ми, че никога няма да ме любиш, ако нямаш желание.
— Няма.
— Обещай ми, че довечера ще се прибереш вкъщи.
— Но нали ти обясних, че не искам да си тръгвам оттук днес. Искам да бъда по-близо до теб.
— Можеш да си тръгнеш вечерта, когато свърши дежурството ми. Искаш ли да тръгнем заедно? И да отидем направо у вас?
Олга знаеше, че за нищо на света няма да отиде у Оборин. Пък и как би могла, когато Саша беше тук? Но трябваше на всяка цена да измъкне Юрий от клиниката и да го изпрати вкъщи. Миша й нареди да осигури неговото присъствие в жилището му, преди да е изтекло денонощието. До двайсет и четири часа. И тя беше готова да обещае всичко на света, само и само да изпълни това условие.
— Та нали виждам — страхуваш се, че довечера пак ще се чувстваш зле. Знаеш ли какво ще направим: дописваш си втората глава и си тръгваш, всеки ще нощува у дома си, а утре още сутринта аз идвам при теб с продукти от пазара и започвам да те лекувам. Сигурно се разболяваш от залежаване на едно място — без чист въздух, без движение. Е, какво ще кажеш? Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — успя да се усмихне Оборин. — Точно така ще направим.
Николай Саприн получи неочаквана почивка. Дусик-Шоринов му каза, че издирваният аспирант от юридическия факултет ще бъде достъпен за контакт по-късно вечерта. Щом той се озове в дома си, ще могат да се обадят на клиента и да му докладват, че човекът е намерен. Поради това денят на Николай беше относително свободен и първата му работа беше да опита да си поговори с Катя.
— Можеш ли да разговаряш сега? — попита той, когато тя вдигна слушалката.