Той седеше до телефона, слушаше Катя и с ужас осъзнаваше, че не разбира нейната логика. И дори не се досещаше, че докато в главата му се раждат такива въпроси, докато мисли какво ще стане с него самия, с неговата любов, с неговия живот — докато тези въпроси не изчезнат от душата му, той така и нищо няма да разбере.
Глава 19.
Старши оперативният пълномощник на Министерството на вътрешните работи Николай Селуянов обичаше своя рожден ден и редовно го празнуваше — независимо какво бе състоянието на кесията или на душата му. Този път празникът се случи в делничен ден, но това не смути Коля и дори през ум не му мина да отложи тържеството.
— Довечера сте у нас — каза той на Коротков и Лесников още сутринта. — Изобщо не искам да чувам за някакви си спешни дела. И не забравяйте Аска.
Особеното на рождените дни на Селуянов беше, че той никога не канеше съпругата или съпруга. Или поне откак се разведе. Но никой не му се сърдеше, всички разбираха, че един детектив, който само при много късмет уцелва два пълноценни уикенда на месец, изпитва големи затруднения и няма време да поддържа дома си в ред, при който да не го е срам да покани много гости.
— Аха, пак аз ще готвя — промърмори Коротков.
— Ако искаш да живееш, ще сготвиш — отбеляза философски Селуянов. — То и аз мога да заджуркам нещо, но от моята кулинария ще измрете като мухи.
— Слушай — сподели идеята си Игор Лесников, — я да сложим в кухнята Анастасия. Нали тя и без това не е на работа! Да отиде у вас по-рано и докато дойдем и ние, всичко да е вече готово. Какво ще кажеш?
Идеята бе шумно подкрепена, Коротков взе ключовете от жилището на Селуянов, качи се в колата, забра Настя и я закара в просторната кухня, където — освен мебелите — нямаше нищо подходящо.
— Ами от какво ще готвя? — попита тя, оглеждайки празния хладилник.
— Ето ти пари, купи каквото сметнеш за нужно. Ние ще допълзим към седем часа — отвърна Коротков. После помисли и предвидливо добави: — Ако рече господ.
До седем часа Настя се занимава с организирането на рождения ден. Тя не обичаше да готви, но заради Селуянов реши да се постарае и още преди пристигането на уморените и гладни детективи, жилището се изпълни с разнообразни и твърде апетитни миризми на месо, зеленчуци и подправки. Наистина на няколко пъти й се наложи да се обажда вкъщи на Льошка и да го моли за консултация, но в края на краищата под неговото деликатно телефонно ръководство тя подреди трапеза за чудо и приказ.
Пръв забеляза това Коротков, който беше чест гост в семейството на Настя. След като огледа приготвените мезета, той веднага бръкна с лъжица в паницата със салата.
— Та това е фирменото блюдо на Чистяков! — изломоти той с натъпкана уста. — Аска, ти по никакъв начин не можеш да приготвиш такова нещо. Признай си истината.
— Такава е истината, такава — покая се тя и въздъхна. — Има ли смисъл да крия?
— Голямо прасе си, Каменская! — гневно я скастри Селуянов. — След като не го поканихме, поне да не беше се съветвала с него за готвенето. Нали ще се обиди.
— Кой ще се обиди? — От подобно чудовищно предположение Настя чак изпусна ножа от ръката си. — Чистяков да се обиди? — повтори тя и вдигна падналия нож. — Какви ги приказвате, граждани? Чистяков е човек с нормална психика, той прекрасно разбира всичко.
— Хайде все пак да го поканим — предложи Селуянов. — Не, наистина — някак неудобно се получава.
— Покани го. — Настя сви рамене. — За мен дори е по-добре, после ще си ме прибере с колата, а така ще трябва да се лашкам с метрото и автобуса.
Въпросът със съпруга на Настя се реши бързо и гуляят започна. Първият тост, както е редно, беше за рожденика, вторият — за родителите му. Преди да стигнат до третия тост, разговорът пое в обичайното русло в стил производствено съвещание.
— Саприн е пристигнал — съобщи Настя. — Странното обаче е, че той не издирва Оборин, макар че по мои сведения се е наел да изпълни поръчката на Денисов.
— А какво прави? — поинтересува се Коротков.
— Представи си — стои си вкъщи. Хем според идеята не може да игнорира задачата — става дума за много пари. Денисов е поставил размера на заплащането в зависимост от срока на изпълнението на задачата — специално се разбрахме за това. Така че за Саприн трябва да е изгодно да намери Оборин колкото може по-бързо.
— И какво е твоето обяснение? — попита Лесников, на когото Гордеев всеки ден триеше сол на главата, задето разследването на убийството на Карина Мискарянц не помръдва нито крачка напред.