— Може да има много обяснения. Например: Саприн може да знае къде се намира Юрий Оборин, но да не може да стигне до него. За сметка на това може да знае кога и къде ще се появи в най-близко време. Разбира се, той е заинтересован да влезе в контакт с Оборин и да докладва за изпълнението на задачата колкото може по-бързо, тъй че неговото бездействие може да се обясни с две причини. Или до мястото, където се намира Оборин, наистина не може да се стигне и Саприн прекрасно знае това, тъй че дори не се опитва да го направи. Или Оборин ще бъде достъпен в най-близко време. В най-близко. От всяко положение, след като ние с вас нямаме нито сили, нито време да търсим Оборин, ще почакаме Саприн да ни заведе при него.
— Много те бива, сестро, да вадиш кестените от огъня с чужди ръце — поклати глава Селуянов. — Не ти стига служебното разследване, ами и не преставаш да се занимаваш с твоя Денисов. Авантюристка такава.
— Стига, каква авантюра е това! — възрази Настя. — В случая разчитаме на легендарната алчност на Шоринов. Подмамихме го с големи пари — и той извика Саприн в Москва, забрави за Коченова. Той изобщо забравя за всичко, щом размахаш под носа му пари. А на Саприн му трябват пари, и то, както се разбра — спешно: сестра му скоро ще ражда, така че по моите сметки трябваше да се заеме с търсенето на Оборин с огромно удоволствие. И аз щях да бъда последна глупачка, ако не бях помолила Денисов да организира всичко това. Без неговата помощ щяхме да търсим Саприн и Оборин, докато свят светува.
— И после какво? — попита Селуянов, докато си режеше солидно парче от свинското печено.
— Ами после ще видим — неопределено отговори тя. — И така, и така не можем да арестуваме Саприн — няма за какво. На територията на нашата страна той не е извършил нищо престъпно, за което да знаем. Може би Денисов ще се свърже с приятеля си Кнепке от Виена, онзи ще отиде в полицията и по-нататък всичко ще се задвижи по официалните канали — разбира се, ако австрийската полиция пожелае. Посолство, Министерство на външните работи, Интерпол и така нататък.
— Ами ако го провокираме за нещо, така че да имаме повод за арестуване?
— Коля, престани да си играеш на Робин Худ — намръщи се Игор Лесников, който си бе мълчал до този момент.
— Разследването на убийството на Карина Мискарянц не помръдва, трябва да намерим нейния убиец. А той определено не е Саприн. Остави го на мира.
— Между другото, Игорьок, какво става с убийството на депутата? Изясни ли се нещо? — попита Настя.
— Положението е все същото. И този случай е в застой — въздъхна Лесников. — Я да пийнем.
— За какво ще пием? — с готовност се отзова Коротков и напълни чашките.
— За прекрасните, чудесни, необикновени случайности, благодарение на които успяваме да разкрием едно-друго — мрачно се пошегува Игор. — На мен например някакво шесто чувство ми говори, че Дроздецки е убил депутата, но не мога да го докажа. Алибито му е желязно. Представете си какъв кеф ще е да се окаже, че в телефонната централа, която обслужва района на Дроздецки, в деня на убийството е имало някаква авария. Дроздецки и неговият приятел в един глас твърдят, че Голубцов се обадил на Дроздецки вкъщи и му определил среща, за да отидат на онази вила. И изведнъж да се окаже, че това не може да е станало, защото този ден в този район телефоните не са работели. Тогава бихме могли да си поговорим по-строго. Но аз чувствам, че Бог няма да ми изпрати такава невероятна случайност и съм осъден да човъркам убийството на депутата Самарцев до дълбоки старини.
— Как го каза? — изведнъж попита Настя. — Как беше името на човека, с когото Дроздецки ходил извън града?
— Голубцов, Василий Викторович. Да не би да го познаваш?
— Да — отговори тя със странно променен глас. — Голубцов. Ами да, Голубцов. Живее на „Болшие каменшчики“. Готов си, Игорьок, Дроздецки е твой.
Лесников постави пълната си чашка на масата и внимателно погледна Настя.
— Майтапиш ли се?
— Без майтап. Поразмърдай Славка Дружинин от Южния район. Той е слаб, ще пропее. Голубцов случайно е станал свидетел по делото за изнасилването на едно момиче точно в деня, когато уж е ходил на вилата с Дроздецки. И е помолил Дружинин да изтрие името му от всички документи. А аз случайно пипнах Дружинин. Ах, дявол да го вземе! Хем момчето не е лошо! И като оперативен работник си го бива. Жалко, че се е продал.