— Да не грешиш нещо за Дружинин? Сигурна ли си?
— Сигурна съм. Момчета, учете се да използвате компютъра както трябва, инак и вие може да се изложите някой ден.
— Господи, с какво намерила да се шегува! — размаха ръце Коротков. — Пепел ти на езика! А какво общо има тук компютърът?
— Дружинин е проникнал в жилището ми и е изтрил от компютъра името на Голубцов. Но в службата си той ползва стара версия на „Нортън“ — там при включване от двете страни на екрана се появяват икони на програмите, а на него и през ум не му е минало да провери каква версия имам аз в компютъра си — просто защото и понятие си няма от това. При версията, с която той е свикнал да работи, е невъзможно при включването на компютъра да се определи с какви файлове е работил ползвателят, преди да го изключи. Затова Льошка се изненада: два дни поред на компютъра беше работил само той, а когато го е включил, отляво на екрана е видял моите файлове. Ако беше малко от малко грамотен, Дружинин щеше да запомни какво е имало на екрана при включването на компютъра и да върне всичко, както си е било. Той обаче презира книгите. И както виждате, резултатът е печален.
— Всичко това е прекрасно — обади се Лесников, — но как ще доказваме? Защото Дружинин не е толкова глупав, че да си признае.
— Аз ще измисля как ще доказваме, ти нямай грижа — обеща Настя. — Нали за това ме държите при вас.
— Дума да няма, не е за да ни готвиш — намеси се Селуянов. — Твоят благоверен нещо се забави.
Настя внезапно избухна в смях. Детективите се спогледаха недоумяващо, после мълчаливо изпиха чашките си и дружно поклатиха глави. Не, никога няма да разберат Анастасия Каменская. Как ли е устроен мозъкът й?
Докато пътуваше в колата, седнала до Алексей, Настя мълчаливо пушеше, вперила невиждащи очи някъде през прозореца. Спомни си за Дружинин и отново се разсмя.
— Какво има? — обърна се към нея Льоша. — Знаеш ли кой се смее без причина?
— Аха. — Тя избърса сълзите, избили от очите й. — Спомних си как кастрих онзи дядка от кантората, задето неговите хора са влезли у нас. Господи, какъв строг тон му държах!
— И какво смешно има тук? — не разбра Чистяков.
— Ами направил го е друг човек, не неговите хора. Но аз едва днес разбрах това, а колко бях разгневена тогава! Представям си каква бъркотия е настанала в кантората им заради тази история. И да съм искала, нямаше да мога да го измисля.
— Е, нищо де, ще му се извиниш за недоразумението — пошегува се той. — Сега преди лягане сигурно ще ти се обади.
— Хайде де! — пак се разкикоти Настя. — Ще му се извинявам, как ли пък не! Ще го тормозя до изнемога с този взлом. И още нещо от сорта ще изобретя, съвсем ще го довърша. Ще наколадя Тришкан. Ще измисля какво да го излъжа.
— Ася, укроти се — умолително каза Чистяков. — Моля те, стига лудории. Детективският хъс наистина е хубаво нещо, но не ти ли бяха достатъчно неприятностите? Хайде ние със Саша да проследим твоя дядка, да научим къде живее, ти ще изясниш кой е той и по-нататък работете официално. Не му се навирай в очите, не го дразни.
— Да не му се навирам в очите ли? — Тя стана сериозна и впери поглед в мъжа си от упор. — Да не му се навирам? — повтори тя вече със съвсем друг тон. — Забрави ли как с теб стояхме заключени и се молехме на Господ нищо да не се случи с дъщеричката на Ларцев? Забрави ли как я бяха отвлекли и цяла седмица я тъпчеха с препарати, та едва не умря? Забрави ли, че баща й осакатя? Тогава нищо не можах да направя на тази гадна кантора, защото животът на момичето беше по-важен от всичко и всяко мое непредпазливо действие можеше да доведе до необратими последствия. Днес обаче ръцете ми са развързани. И знаеш ли защо? Защото те искат нещо друго от мен. Не някакво конкретно действие, за което биха могли да ме принудят, като например заплашат теб или Дашка, или — което е още по-ужасно — малкия Санечка. Можеш да не се съмняваш — те имат пълния списък на моите роднини и близки и като ме сплашат с някакво покушение над тях, могат да ме вземат с голи ръце. На този странен старец му трябвам аз, именно аз. Не знам за какво съм му потрябвала. Знам обаче едно: мразя ги. Но няма да ми стигнат силиците. И не си мисли, моля те, че вие със Санка бихте успели да проследите стареца. Не си прави безплодни илюзии, слънчице, той не е за нашата уста лъжица. Забележи ли, че го следят, след два часа ще ме извикат да идентифицирам труп — твоя или на Саша. Той е зубър — умен, хитър, опитен и невероятно опасен. Единственото, което мога да се опитам да направя, е да внеса смут в редиците на противника и така да му отнема малко от силите. И същевременно да го откажа от мерака да ми диша във врата.