— И сигурно знаеш как да го направиш?
— Засега не съвсем точно, само в общи линии. Но ще опитвам. Във всеки случай той сам ще ми даде убиеца на Карина Мискарянц.
Вкъщи Настя веднага се преоблече в топлия си мъхест пеньоар, но не се настани в леглото, макар вече да беше дванайсет.
— Какво чакаме? — попита Алексей, който ставаше рано и очите му вече се затваряха.
— Ти си лягай, Льошик, а аз ще поседя още малко, ще помисля. И без това този тип ще ми звъни, ще ме събуди.
— Смяташ ли, че ще ти се обади пак?
— Какви ще ги дъвчи. — Настя отчаяно махна с ръка. — Нощните му обаждания вече се превърнаха в традиция.
— Е, ти си знаеш.
Льоша се намести в леглото и известно време мъжествено се опитва да чете някакъв нов криминален роман, но много скоро очите му се затвориха, а книгата падна на пода. Настя на пръсти отиде при него, зави го, угаси лампата и се върна в кухнята, като затвори плътно вратата след себе си.
И тъй, какво донесе днешният ден? Само догадки. Разпитът на роднините на творческите работници, които бяха починали през последните няколко месеца, показа, че някои от тях малко преди скоропостижната си кончина са се лекували в клиниката, където работеше Олга Решина. Може да се предположи, че именно там, в тази клиника, се работи по възстановяването на препарата на професор Лебедев. Един добър следовател вероятно би могъл да докаже вината на лекарите и да ги привлече под отговорност. Но за това са нужни силни доказателства, и то многобройни. Сега е безсмислено да ровят в клиниката — ако отделението се води санаторно или, както е прието да се казва, кризисно, смъртността в такова отделение не може да не бъде забелязана от главния лекар. При нормално положение на нещата смъртността там трябва да бъде минимална, дори нулева. Щом главният лекар не бие тревога, значи участва в далаверата. Затова не бива да се разговаря с него, те веднага ще прикрият всички следи. По-нататък: има и патоанатом. Ако причините за смъртта изглеждат съмнителни, той също трябва да се разтревожи. Щом мълчи, значи и там нещата са изпипани. Как тогава да бъдат хванати? Как да се намерят доказателства за престъпната им дейност? Май засега никак, тъжно констатира Настя. Доброволно никой няма да пропее, глупаци няма. Свършиха се.
Сега — Оборин. По всичко личи, че той наистина се е скатал някъде и без много шум си пише дисертацията. Бил е в контакт с Тамара Коченова след завръщането и от Австрия, това е съвършено ясно, и е прибрал в гаража си нейната кола с повредената алармена инсталация. Но защо кантората не го закача? Нали те са накарали дори нещастната Карина да млъкне завинаги, защото Карина е знаела за къде е заминала Тамара. Защо не са закачали Оборин? Или все пак са си имали работа с него? Купили са мълчанието му? Не, тук не се връзва. Ако кантората е открила Оборин като човек, който знае нещо за Тамара, те нямаше да допуснат колата й да стои в неговия гараж. Твърде предпазливи и пресметливи са, за да допуснат такава грешка. Та нали именно чрез колата на Коченова милицията откри Оборин като човек, свързан с Тамара. Те трябваше да предвидят това. Какво ли е станало? Трябва колкото може по-бързо да разберем, защото Оборин ще се появи на хоризонта всеки момент и точно до този момент трябва да има изработена линия на поведение спрямо него.
Телефонен звън прекъсна напрегнатите й размисли. Настя погледна часовника — един без петнайсет. Доста късничко. Дядката започва да си позволява твърде много.
— Гласецът ви е тъжен, Анастасия Павловна — гальовно каза той. — Неприятности ли ви притискат?
— Притискат ме — призна тя. — Между другото, ако моите затруднения не са ви безразлични, бихме могли да сключим сделка с вас. Нали се опитвате да ме уверите, че сме приятели? Хайде докажете го.
— Винаги готов — благодушно отвърна баритонът. — Вашите условия?
— Условията ми са прости. Трябва да разкрия убийството на Карина Мискарянц. И съм сигурна, че можете да ми помогнете за това.
— Може би, може би. А какво ще получа в замяна?
— А в замяна ще ви кажа кой е изпратил на моето ръководство снимките, на които аз вечерям с Денисов. Сигурна съм, че искате да научите това.
Получи се толкова продължителна пауза, че Настя се уплаши дали не е направила гаф.