— Да, да, разбира се, че ще дойда. С визата нямам проблеми, нали я получих преди три месеца, още е валидна. Кога е погребението?
— В сряда. Ще ми съобщиш ли кога да те посрещна?
— Разбира се. Ще се постарая да взема най-ранния самолет, може би във вторник или дори още утре. Дръж се, Манфред!
Кнепке затвори телефона. Имаше чувството, че е пристигнал стар приятел, на когото може да разчита, и е казал: „За нищо не се тревожи, аз се нагърбвам да реша всичките ти проблеми. Те изглеждат безумно сложни само на теб, а за мен са буквално дреболия. Скрий се зад гърба ми и си отдъхни, аз ще свърша всичко.“ Това чувство се пораждаше у Манфред винаги когато си имаше работа с Едуард. Никога в живота си не бе срещал по-стабилен и могъщ човек. Едуард не го беше мамил или подвеждал. Дори когато го сватосваше за Лиля, честно го предупреди за нейните недостатъци и не го излъга, описвайки качествата й. Лиля се оказа именно такава, каквато му я описа Едуард. Нежна и предана. Невероятна прахосница. Прекрасна майка, която обожава децата си. Земно създание, което не усеща разликата между социалните слоеве и не умее да се държи на дистанция. Много добра домакиня.
Когато Манфред за пръв път видя Лиля, тя беше любовница на Едуард. Тогава те бяха дошли във Виена за Коледа — просто така, да се разходят и да се повеселят. Манфред прекара с тях цяла седмица, а накрая каза на Едуард:
— Слушай, къде ги намираш тези хубавици? Кажи ми тайната — може и аз най-сетне да си намеря жена.
Отговорът на Едуард го смая:
— Защо не вземеш да се ожениш за Лиля, ако ти е харесала?
— Но тя е твоя жена, Едуард! — възмути се Манфред. — Значи — жената на приятеля. А това е нещо свято и неприкосновено.
— Глупости! — разсмя се Едуард. — Тъкмо обратното. Аз не мога да й предложа нищо. Стар съм за това момиче, имам съпруга, деца и внуци, никога няма да се оженя за нея. Тя украси цели пет години от живота ми и трябва да бъде възнаградена за това. А какво може да е най-добрата награда за нея, ако не брак с преуспяващ финансист и живот в Западна Европа?
— Но аз не разбирам — смути се Кнепке. — Говориш така, сякаш си сигурен, че тя ще ме хареса и ще се съгласи да се омъжи за мен. Ами ако не стане така?
— Абе ще те хареса — като едното нищо! Само за това ми говори: колко си бил мил и симпатичен. Така че помисли си, ако речеш — винаги съм готов да помогна.
Отначало Манфред не възприе историята на сериозно, но в течение на цялата следваща година на няколко пъти ходи в Русия, срещаше се с Едуард и с неговата приятелка и все повече се убеждаваше, че това момиче му харесва. Не се съмняваше, че Лиля е обикновена курва, но нали казват, че курвите впоследствие стават най-добрите съпруги. С една дума — той прие предложението на своя руски бизнес партньор. И никога не съжали.
Стараеше се да не се замисля за чувствата, които двамата изпитват един към друг. Със силните, изгарящи чувства бе приключил още когато се бе развел с първата си съпруга, която го изостави, щом почина първородният им син. Обаче представите им с това руско момиче за добро семейство бяха абсолютно еднакви. Манфред много искаше да има деца и Лиля ги роди с удоволствие и с удоволствие се занимаваше с тях. Манфред смяташе, че стопанката на дома трябва да бъде не толкова светска лъвица, колкото гостоприемна и приветлива съпруга на домакина, а Лиля с наслада усвояваше разнообразната кухненска техника, умело избираше продуктите и готвеше чудесно. Манфред искаше да не се срамува, когато извежда жена си в обществото, а Лиля с възторг и благодарност обикаляше заедно с него скъпите магазини и избираше дрехи, които й отиваха и които носеше с изящество и елегантност. Дори вкусовете им бяха еднакви. Когато за пръв път я въведе в дома си, Кнепке каза:
— Ако се съгласиш да станеш моя съпруга, разбира се, ще можеш да преустроиш всичко тук по свой вкус, нали този дом ще стане и твой!
Тя обиколи къщата, надникна във всяка стая, внимателно разгледа всичко.
— Много ми харесва — усмихна се мило. — Не бих преустройвала нищо — тук всичко е точно по вкуса ми. Само тази картина бих окачила не тук, а в хола.
Самият Манфред си бе мислил, че мястото на голямата картина, изпълнена с въздух и радост, не е в кабинета с тъмна дървена ламперия, но все не намираше време да я премести.
И ето че Лиля вече я няма. Няма го и първородния им син Филип. Кнепке бе сигурен, че това нещастие е свързано съвсем пряко с неговите делови интереси в Русия. С Едуард въртяха такива далавери, че страх да те хване. Незаконните маневри, разбира се, ставаха предимно на територията на Русия, а там Едуард контролираше всичко, което трябва — в правоохранителната система беше купил когото трябва. Но оттам постоянно лъхаше и на опасност. Имаха конкуренти, имаха клиенти, недоволни от прекалено високите тарифи за оказваните им услуги. Едуард винаги настояваше за ясни отношения и за строги правила в работата с клиентите. Никакви разсрочени плащания, никакви отстъпки в процентите, никакво вярване на честна дума. И ето го резултата… Манфред нито за миг не се съмняваше, че убийството на Лиля и Филип е било отмъщение за наистина драконовското му поведение в сферата на бизнеса. Едуард имаше твърди правила: с каквото и да се занимават, то не бива да е свързано нито с наркотици, нито с антиквариат, нито с оръжие. На тези три неща беше наложено вето веднъж завинаги. „В деня, в който попадна в регистрите на Интерпол — казваше Едуард, — съм свършен като бизнесмен.“ Системата за пране на пари, разработена и създадена от Едуард, беше невероятно ефективна и проста, сигурна и безопасна, с бърза възвръщаемост. Защото известно е, че от изпиране се нуждаят не само парите, спечелени с търговия на оръжие, наркотици или културни ценности. Краденото, придобитото по мошенически път и приетото като подкуп също трябва да се пречиства. А и много други видове печалби. Едуард бе създал своеобразен монопол, бизнесмени от цял свят търсеха услугите му и процентът, който той вземаше за тези услуги, беше огромен. При това Едуард си позволяваше да подбира клиентите — с едни работеше, а на други отказваше. И строго наказваше онези свои партньори, които въртяха далавери с несигурни хора или с хора, имащи нещо общо с трите забранени стоки.