Преди известно време, към Манфред се обърна един такъв нежелан клиент и естествено Манфред му отказа. Клиентът обаче се оказа нахален, не разбра отказа от първия път и повтори опита си. Получи втори отказ. И представете си: толкова се разгневи, че започна да заплашва Манфред с всички божии наказания. За всеки случай Манфред попита Едуард — дали все пак нещо не е разбрал и не е бивало да отказва на този клиент? Едуард го увери, че постъпва правилно: той не можеше да понася да му мирише на наркотици и нареди на Манфред да стои по-далеч от натрапчивия клиент. Кнепке така и направи. Но наглият тип не миряса и започна да търси пътеки към канала за пране на пари вече не в Австрия, а в Москва. Притисна московските звена на канала, като се надяваше, че там нещата ще потръгнат по-лесно, но и този номер не мина. Човекът на Манфред от московското звено се свърза с него и уплашено му каза, че го заплашват с отвличане на детето му. Манфред се поколеба, все пак ставаше дума за дете… Тутакси се обади на Едуард. Едуард не отстъпи, отказа категорично. „Ако твоите хора в Москва нямат солидна охрана, нека се погрижат именно за това, а не да придумват теб и мен и да ни карат да нарушаваме правилата си.“ Манфред предаде тези думи на своя представител в Москва — той се казваше Франц Югенау. А след седмица отвлякоха детето на Франц. Подчинявайки се на твърдата позиция на Едуард, който не разрешаваше на никого да му диктува волята си, Манфред събра душевни сили и заяви на Югенау: „Щом не си могъл да осигуриш безопасността на собственото си дете, за теб няма място в нашия бизнес. Напусни фирмата! Аз обаче няма да работя с такива клиенти.“ Югенау напусна и веднага му върнаха детето. Но Манфред имаше всички основания да подозира, че той може и да му отмъсти. Да покаже на него, Манфред Кнепке, че и той не може да осигури безопасността на близките си.
Именно затова пред комисаря започна да си измисля за скъпите украшения на Лилиана. Тоест скъпите украшения наистина съществуваха и за тях знаеше цяла Виена, но Лиля никога не ги носеше без повод, камо ли когато пътуваше за Гмунден. Венчалната халка, малки обеци с брилянти и тънка златна верижка на ръката — това беше всичко, което носеше, когато тръгна последния път за клиниката да види сина им. Но Манфред упорито натрапваше на полицията версията за убийство с цел грабеж, за да не започнат да ровят някъде другаде. Най-малко от всичко би искал да изплува историята с Югенау и упорития клиент, свързан с наркобизнеса. Защото тогава трябваше да обяснява какво точно е искал от тях този клиент, а защо е искал именно това и така нататък…
Той вече знаеше какво ще прави. Пред полицията щеше твърдо да поддържа предишната версия и да повтаря, че са изчезнали скъпите украшения и парите на Лилиана. А междувременно щеше да наеме частен детектив, който да разследва какво се е случило в действителност. Нямаше намерение да остави ненаказана смъртта на жена си и детето. Щеше да намери убиеца и да го накаже. Лично.