Тамара сладко се протегна, уви се по-плътно в одеялото и се канеше да заспи отново, когато изведнъж си спомни на чий диван лежи, в чий апартамент се намира и как се озова тук. Сънят изчезна яко дим. По дяволите, в какво се натресе!
— Юра! — извика тя.
Никой не й отговори. Тамара наметна пеньоарчето си и боса обиколи апартамента. Нямаше никого. Навярно Юра беше излязъл по работа, без да я събуди. Той е човек деликатен и няма да гъкне, колкото и време тя да остане тук, разбира, че е в беда, но все пак всичко си има граници. Тя му пречи — очевидно е. Юрка чака с нетърпение тя най-сетне да освободи терена.
Сигурно, мислеше си Тамара, всяка жена трябва да си има един такъв Юра — бивш любовник, който и след години ще й се притече на помощ, без да задава въпроси. Не приятел от детството, а именно бивш любовник, та съвместното пребиваване в една стая, а понякога и в едно легло — ако в жилището има само едно място за спане — да не създава проблеми. За да не ти е неудобно да се съблечеш и да помолиш той да ти масажира гърба. В случай че ти е гадно на душата и тялото ти го иска, без проблеми, без думи, извинения и обещания да можеш да правиш любов с него.
Тамара бе имала връзка с Юрий Оборин толкова отдавна, та й се струваше, че е била измислена. От онова време нито веднъж не го бе търсила заради някакви свои проблеми. Но именно затова дотича при него сега. Ако започнат да я търсят, тук определено няма да я намерят. Никой от днешните й познати дори не е чувал името на Юра Оборин. За Юрка би могла да си спомни вероятно само майката на Тамара, във всеки случай навремето двамата се познаваха. Но едва ли ще си спомни — прекалено е заета със себе си, за да помни с кого е ходила дъщеря й преди десет години.
И така, налагаше се бързо да намери начин да се махне по-далеч от Москва, и то за по-дълго време. Тамара закуси на бърза ръка, разтреби апартамента като благодарност за предоставеното убежище и седна до телефона. Първо се обади в агенция „Лира“, която осигуряваше преводачи за различни конференции и преговори, включително и за провеждащи се извън столицата. На тази агенция винаги й трябваха преводачи секретари за придружаване на бизнесмени при пътуванията им из страната. Тъкмо от такова пътуване за два-три месеца се нуждаеше Тамара сега. Естествено щеше да се наложи да се чука с бизнесмена, но много важно! Стига да отърве кожата.
Очакваше я обаче разочарование. В момента не търсеха придружителки за пътуване. Нямаше и никакви конференции извън столицата. И изобщо нищо подходящо.
— Между другото търсеше те тази… как се казваше… с гърбавия нос. Не помня името й — каза й Лариса, старши мениджърът на „Лира“.
— Карина?
— Да, точно така.
— Какво искаше?
— Откъде да знам? Обади й се и я питай.
— Ще й се обадя, разбира се.
Карина работеше в друга агенция, която също се нуждаеше от преводачи. Тамара почти не я познаваше, Карина не й харесваше — беше твърде напориста, твърде креслива, твърде безапелационна. Изобщо цялата беше твърде. Тамара много бързо се уморяваше от нея. Но сега ситуацията не позволяваше да мисли за своите симпатии и антипатии. Отвори тефтерчето си на съответната страница и бързо набра телефонния номер на Карина.
— Добре че се обади — подзе веднага Карина. — Има една работа за теб, плащат отлично. Извън Москва.
„Разбира се, че я искам!“ — едва не се изпусна Тамара, но прехапа езика си, защото прекалено добре познаваше Карина. Вече си бе патила от нея.
— Какво представлява работата? — предпазливо попита тя.
— На нефтените разработки. Там работят германци и ни помолиха да им изпратим трима-четирима преводачи.
„Ясно! — помисли си Тамара. — Немският език не е японски или хинди, преводачи от немски могат да се намерят във всеки град. Защо ли тогава ги искат от Москва? Навярно мястото е толкова затънтено, че страх да те хване. Точно каквото ми трябва в момента.“
— Къде по-конкретно?
— Някъде в Средна Азия. — Отговорът на Карина прозвуча неуверено, сякаш и тя не знаеше със сигурност в Средна Азия ли са тези нефтени разработки или някъде другаде.
— Добре, дай ми телефона, ще се свържа с тях.
Карина й продиктува телефонния номер и Тамара грижливо си го записа на едно листче, което намери до апарата.
— Да знаеш случайно какъв е режимът на работа?