За сметка на това отношенията на Коля с Олег Петрович — съпруга на майка му — бяха прекрасни. Олег се чувстваше неудобно заради поведението на жена си и с всички сили се стараеше да изкупи вината й: прекарваше много време с децата, водеше ги на цирк и в зоологическата градина, купуваше на Ирочка кукли, спортуваше с Коля. Но след три години загина. Едва тогава Коля научи, че Олег Петрович е работел в Комитета за държавна сигурност.
Вера Григориевна не тъгува дълго — в края на краищата работите й се подредиха така, както бе искала: апартаментът остана за нея, получаваше солидна пенсия за Ирочка, а най-важното беше, че сега вече никой не я упрекваше, че е лоша майка и не се грижи за децата си. Коля караше шестнайсетата си година и все по-остро усещаше, че причинява неудобства на майка си, пречка се в краката й, заема цяла стая и постоянно се нуждае от нови дрехи и обувки. Вера Григориевна даде Ирочка в интерната за деца на служители на Министерството на външните работи. Тя нямаше никакво отношение към това министерство, но колегите на покойния й съпруг помогнаха и от този момент Ира заживя постоянно в този интернат — сред деца, чиито родители бяха в продължителни командировки в чужбина. Прибираше се вкъщи само през почивните дни.
Николай се стараеше да прекарва колкото може по-малко време вкъщи, с радост приемаше предложенията на съученици да им гостува в Москва или на вилите им, записа се във всевъзможни кръжоци и секции, за да се занимава с нещо извън дома си, а не да се шляе по улиците: страхът от безделието му бе внушен стабилно също от мъдрата му баба, която го бе отгледала. Когато завърши гимназия, Коля Саприн — освен сребърния медал — имаше и отличия от състезания по лека атлетика, доста прилично знаеше английски и малко по-слабо — немски, свиреше на електрическа китара и ударни инструменти и умееше много други нужни и полезни неща. А на въпроса какъв иска да стане отговаряше, без да се замисля: „Искам да работя в КГБ — като Олег.“ И причината за това не беше в романтиката, а в искрената му обич към покойния съпруг на майка му — беше се привързал към него и желаеше да стане точно такъв.
И за това отново помогнаха бившите колеги на Олег Петрович. Николай влезе във Висшата школа на КГБ и след четири години вече имаше лейтенантски пагони с нови лъскави звездички. Кариерата му се развиваше съвсем успешно, докато не прогърмя пучът през 1991 година. Не го съкратиха като много други — беше млад и перспективен, имаше зад гърба си няколко успешно проведени операции в чужбина, но с новото ръководство Николай не можа да се сработи и бе учтиво помолен да напусне. Придобитите професионални навици му позволиха да си намери собствена екологична ниша, в която редовно капеха солидни пари. Стана специалист по деликатни поръчения.
Щом се стабилизира финансово, първата работа на Саприн бе да си купи апартамент и да напусне майчиния си. Майка му безкрайно и нескрито се зарадва: тъкмо се бе появил поредният й кандидат — много по-млад от нея — и постоянното присъствие на вече порасналия син я нервираше. На Николай му беше мъчно за Ирочка, която тогава, вече бе навършила двайсет и три години. И тя се канеше да се омъжи, но би могла да се кани още сто години: и дума не можеше да става да заведе съпруга си в апартамента на майка си — Вера Григориевна не би изтърпяла никакъв зет в грижливо свитото гнездо. За щастие въпросът с омъжването на сестра му се реши благополучно: родителите на зет му се съгласиха да разменят своя апартамент, за да отделят младите. Година след това Ира и нейният Леонид заминаха за Израел, а оттам — за САЩ. И тогава се случи онова, заради което Николай Саприн — който дотогава просто имаше хладно отношение към майка си — сега я намрази.
Когато научи за заминаването на дъщеря си, Вера Григориевна изрази желание да я последва. Разбраха се първи да тръгнат младите — семейството на Леонид имаше роднини и познати в САЩ. Когато се стабилизират що-годе, към тях ще се присъединят Вера Григориевна и мъжът й. Родителите на Леонид също се канеха да заминават, но не им се искало да живеят в САЩ — предпочитали да останат в Израел, където също имаха роднини.