— Хайде аз и мъжът ми да се регистрираме във вашия апартамент — предложи на дъщеря си Вера Григориевна, — а засега да даваме нашия тристаен в центъра под наем — така ще е по-изгодно. Ако вие продадете сега вашия апартамент, ще вземете за него седемдесет-осемдесет хиляди, а ако аз и Сашенка поживеем временно в него, ще можем да даваме нашия тристаен по за две-три хиляди на месец — поинтересувах се, апартаментите в обсега на Садовое колцо са много скъпи. По този начин за една година ще получим допълнителни трийсет хиляди долара. Лошо ли е? След година-две вие ще си стъпите на краката, ще ни извикате, ние ще продадем двата апартамента и ще ви донесем парите от вашия, от нашия, както и тези трийсет хиляди.
Предложението им се видя разумно, Ирочка и мъжът й се съгласиха, регистрираха Вера Григориевна в своя апартамент и заминаха. След близо година Ира се обади на майка си и й каза, че спешно й трябват пари.
— Майче, продай по-бързо нашия апартамент и ела при нас. Купуваме къща, трябва да внесем пари.
— Ама виж какво, това не става толкова бързо — възрази Вера Григориевна.
— Кое не става? — не я разбра Ира. — Един апартамент се продава за три дни, нали знам!
— Ами анкетите, паспортите, визите? Не е толкова лесно.
— Но, мамо, парите ни трябват колкото може по-скоро! Ще ти изпратя покана, извади си туристическа виза и ела за една седмица. После ще се върнеш, ще приключиш с всички формалности и ще дойдете — вече окончателно.
— Не знам, не знам — замислено продума Вера Григориевна. — Всичко това е толкова неочаквано…
След няколко дни мъж с приятен глас се обади на Вера Григориевна, представи се като приятел на Ирочка и Леонид и каза, че им е донесъл поканата.
— Знам, че със самолетните билети има формалности, че трябва да се купуват едва ли не половин година предварително, но аз имам отлични възможности в това отношение, така че ще ви помогна с билет, за който ден пожелаете. Ира много ви моли да занесете парите колкото може по-скоро — трябва да платят поне първата вноска за къщата. Ако имате проблеми с посолството, аз ще уредя всичко.
Вера Григориевна взе поканата, но учтиво отказа всякаква помощ.
След две седмици Ира се обади на брат си.
— Слушай, какво става? — ядосано попита тя. — Мама смята ли да ни донесе парите или не? Не мога да измъкна от нея ясен отговор.
— Ще видя какъв е проблемът — кратко отговори Николай, затвори телефона и хукна към майка си, с която не се бе виждал от деня, когато всички заедно изпратиха Ира и мъжа й в Шереметиево.
Разговорът с Вера Григориевна направо го уби.
— Нямам намерение да заминавам закъдето и да било — заяви тя. — Не ми е потрябвала никаква Америка, много добре си живея и тук.
— Живей тогава — съгласи се Николай, който все още не разбираше накъде бие майка му. — Какъв е проблемът? Продай апартамента на Ирка, прати й парите, а теб никой не те е помъкнал насила.
— Да го продам, а! — злобно повиши тон майка му. — А аз къде ще живея?
— Как къде? — смая се той. — Та ти имаш разкошен апартамент в самия център.
— Но съм регистрирана у Ира, а не в тристайния.
— Ами промени регистрацията си.
— Не ми давай акъл! — внезапно кресна майка му. — Това не е твоя работа. Тя замина, има си свой живот, а аз — мой. Не съм длъжна да й плащам апартамента. Нека неговите родители им дадат пари.
— Мамо, как можеш?! — възмути се Николай. — Нали се разбрахте… Тя е разчитала на тези пари. В края на краищата те получиха този апартамент благодарение на родителите на Леонид, той има правата над него, а не ти. Не може така.
— Вън! — отново кресна Вера Григориевна. — За нея мислиш, нали, а за мен поне веднъж в живота си помисли ли?
Николай тръшна вратата и отиде да търси Александър, третия съпруг на майка си. До вечерта разбра всичко. Вера Григориевна правеше това заради своя Сашенка, който искаше да има собствена къща в близкото Подмосковие — голяма, тухлена, с всички удобства. С една дума — такава, в каквито е прието да се живее на Запад. Именно за построяването на тази къща отивали парите от дадения под наем огромен апартамент. Плановете за по-нататък били да продадат апартамента на Ирина, големия тристаен да заменят срещу малък със солидно доплащане — поне петдесет хиляди, и по този начин изцяло да си платят къщата и обзавеждането. А Вера Григориевна от самото начало нямала никакво намерение да заминава, всичко това било замислено, за да се осигури строителството и обзавеждането на разкошната къща извън града.